Унгарска и азербайджанска компании искат „Лукойл”

Унгарската компания „МОЛ” и азербайджанската държавна компания „СОКАР” са основните претенденти за придобиването на активите на „Лукойл” в България. Това заяви в предаването „РеВизия” по NOVA NEWS енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов.

Цветомир Николов

Той коментира новия кръг на западни санкции срещу руския петролен сектор, настойчивото очакване за продажба на българската дивизия на „Лукойл” и новите поправки в Закона за инвестициите, които дават правомощия на ДАНС да одобри евентуална сделка.

По думите на Николов азерската компания „СОКАР” има интерес към рафинерията в Бургас в опит да разшири своите пазари. „Интересът на компаниите от Централна Азия е съществен, защото има интерес да затвори кръга. Генерално идеята на „СОКАР” е да заобиколи и да създаде мост отвъд руската инфраструктура и да осигурява нови пазари за себе си”, каза той.

Унгарската „МОЛ” отдавна се спряга за възможен купувач, но към момента няма нищо официално. Тя има интерес и към сръбската държавна компания „НИШ”, която е под американски санкции, защото основната собственост в нея е на руския газов гигант „Газпром”.

„Държавата отдавна трябваше да окаже оперативен контрол над „Лукойл”, както беше в Италия например. ЕК позволява такива възможности, има такива инструменти. Това не е национализация, не се променя собствеността на компанията, просто държавата гарантира плавния преход между новия и стария собственик. Държавата има готовност да направи същото сега, ако поиска”, подчерта Николов.

"Държавата ще направи проверка на новия купувач, но това важеше и при предишния режим. Тук се има друго предвид - сега ДАНС ще верифицира политическото решение, ще имаме институция, която ще влияе на политическото решение. Идеята на закона е важна, защото така държавата има право да насочи инвестицията, може да насочи „Лукойл” към конкретен купувач”, твърди експертът. В крайна сметка крайното решение е на самата компания, която има автономно право да се реши на продажба и на това кой да е купувач. Държавата обаче трябва да верифицира подобен купувач, защото става дума за предприятие със значение за националната сигурност.

Що се отнася до глобалната картина - само преди седмица стана ясно, че Великобритания санкционира „Лукойл”, отделни лица и над 40 кораба, които доставят петрол от Русия на трети страни. „Преди политиката на санкции беше да се ударят отделни лица, които помагат на политиката на Владимир Путин. Това създаде вратичка в режима, защото тези олигарси дават част от акциите на подставени лица, отдръпват се от оперативното ръководство и компанията продължава да си функционира. Това е случаят с „Лукойл”, който досега не беше санкционирана компания. Беше санкциониран Вагит Алекперов, а той предаде компанията на свързани лица и си продължи да работи”, обясни новите санкции експертът.

Той подчерта, че страните от ЕС почти не купуват директно руско гориво, но го правят през посредници. „Унгария, Словакия и Сърбия продължават да купуват руско гориво. Мнозинството от ЕС обаче вече не купува директно от Русия. Проблемът е на друго място - санкциите по отношение на петрола от Русия създават ограничения за стигането му до ЕС, затова рафинерии от трети страни сключват договори за доставка от Русия с голяма отстъпка, преработват го и го внасят в ЕС и други страни”, твърди Николов.

„Русия е в режим на военновременна икономика и това създава илюзията, че върви. Руската централна банка държи руската валута уж стабилна, но няма как да получи тест от пазара, защото не е конвертируема. Вторият индикатор - БВП, е измамен по своя характер, защото расте разходът на държавата за оръжия. И трето - Русия използва това, че беше ниско задлъжняла и използва вътрешния си ресурс - депозитите на руските граждани и на компаниите. Търговските банки са основен кредитор на правителството, но това ще рухне”, категоричен е експертът.