УНИБИТ почете Александър Божинов

Университетът откри изложба по повод 142 години от рождението на бащата на българската карикатура

Актуални новини
14:09 - 24 Февруари 2020
7762
УНИБИТ почете Александър Божинов

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) почете големия Александър Божинов. Проф. д.и.н. Стоян Денчев – председател на ОС на УНИБИТ и ректорът проф. д.н. Ирена Петева откриха днес изложбата „Между комичното и трагичното - Александър Божинов (карикатурист, военен фотограф и писател)”, посветена на 142-та годишнина от рождението на бащата на българската карикатура.

Проф. д.ф.н. Ваня Добрева привества гостите на събитието

Приветствие към гостите на събитието отправиха проф. д.ф.н. Ваня Добрева – ръководител на Катедра „Култура, историческо наследство и туризъм” в УНИБИТ и проф. д.и.н. Лизбет Любенова - директор на "Научен архив на Българската академия на науките".

Посетителите имаха възможност да се запознаят с многопластовата личност на художника чрез материали на Научния архив – БАН.

Събитието продължи с публична лекция за представянето на Александър Божинов като публицист, художествен критик и изкуствовед, отстоявал принципите на реалистично изкуство, свързано с делничния живот на българите. Обект на неговото перо са множество значими събития от обществено-политическия и културния живот в България."

Александър Николов Божино е роден на 24.02.1878 г. в Свищов. Създателят на българската художествена карикатура. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (1896-1902), специализира в Мюнхен, Германия. Първите си карикатури печата във вестник „Смях и сълзи” (1898).

Автор на много стихотворения, разкази, фейлетони, спомени, пътеписи, литературно-критически статии и рецензии. Сътрудничи на редица вестници и списания: „Вечерна поща”, „Сила”, „Демократически преглед”, „Съвременна мисъл”, „Камбана”, „Начало”, „Зора” и др. Редактира с Елин Пелин хумористичния български вестник „Българан” (1904-1909) и списание „Българан” (1916-1924), в. „Смях” и „Жлъч и смях”.

Псевдоними: Унче Автономлиев, Бомбардек, Бисмарк ІІ, Гений № 3, Методи Генков, Камен Дерзкий, Лумпециус, Митрофан Голий, Нестроева сволоч, Не съм аз, Orlando, Savanarola, Septimi Sever, Sinus. Съчинения: „Лека нощ!” (1906), „Литературен сборник на Българановците. стъкмен от Андрей Протич, Елин Пелин и Ал. Божинов” (1906), „Злободневки. Стихотворна проза” (1921), „Златна книга за нашите деца” (1921), „Азбука за малките” (1926), „Минали дни. Спомени” (1958). Илюстрира много книги на български писатели. Работи и в областта на историята на изкуството.

Дописен член на БАН (1929), редовен член на БАН (1941). Почетен гражданин на Свищов (1936). Председател на свищовската културна дружба в София. Спомага да се осъществи завещанието на Д. А. Ценов за откриване на търговска академия в Свищов. Директор на Института за изобразителните изкуства при БАН (1952-1953). Умира на 30.09.1968 г. в София. През 2015 г. изд. „Изток-Запад” издава книгата „Александър Божинов разказва”.