Университетът в Манхайм: По-щастливи са онези, които съчувстват и помагат

Хората, които се отнасят към другите със състрадание, като цяло се чувстват по-добре и са по-щастливи от тези, които проявяват по-малко съчувствие, показва проучване на учени от Германия, цитирано от портала Scinexx.de.

За да разберат по-добре ефектите от състраданието, психолози, водени от Майлинда Жуник от Университета в Манхайм, са анализирали данни от вече съществуващи изследвания по темата. Под внимание са взети 42 по-малки проучвания, а резултатите са обобщени в мета-анализ, обхващащ над 16 000 възрастни участници.

Изследователите определят състраданието като способност да се разпознава чуждата мъка и да се реагира емоционално, с цел тя да бъде облекчена. Това може да означава, например, да се предложи практическа помощ на някого в трудна ситуация или да се поеме малка задача, за да се облекчи ежедневното натоварване на другия. По този начин състраданието надхвърля обикновената емпатия и включва готовност за конкретна помощ.

Хората, които проявяват състрадание, показват по-висока обща удовлетвореност, повече радост и усещане за смисъл в живота, сочи анализът. Освен това те по-рядко изпитват негативни емоции като стрес или тъга. Все пак тази връзка с отрицателните чувства е по-слаба в сравнение с ефекта върху положителните емоции.

Интересното е, че този положителен ефект се проявява независимо от възрастта, пола или мястото на пребиваване на участниците. Откритията предполагат наличието на фундаментална връзка между състраданието към другите и собственото благополучие, която е сходна в различните групи от населението. Изследователите обаче подчертават, че точните механизми, по които състраданието повишава щастието, все още не са напълно изяснени и изискват допълнителни изследвания, тъй като липсват подробни дългосрочни проучвания.

„Тъй като личното благополучие допринася за дълголетието, здравето и доброто социално функциониране, насърчаването на състраданието към другите изглежда обещаващ подход за мерки в областта на психологическата и обществената здравна политика“, отбелязва Жуник.

Проявата и изразяването на състрадание в ежедневието може да бъде насърчавана чрез училищни програми, курсове за възрастни, дигитални обучения, социални проекти и други инициативи. Според психолозите това може да включва упражнения по медитация, ролеви игри или семинари по писане. Наученото състрадание не само би повишило качеството на живота на хората, но и би подобрило социалното взаимодействие, допълват от Scinexx.de.