Учените : Депресията се наследява генетично

Депресията е сериозно психично разстройство, което засяга милиони хора по света и далеч не се изчерпва с моментна тъга или лош ден. Засегнатите често изпитват дълбока и продължителна безнадеждност, губят интерес към дейности, които преди са им носели удоволствие, а ежедневието започва да изглежда непосилно.

Проучване установява повишен риск при хора с фамилна обремененост, а данни, публикувани в Journal of Clinical Psychiatry, показват, че силните житейски стресови събития са сред най-честите отключващи фактори, съобщава уебсайтът „Knowridge“, цитиран от БГНЕС.

Причините за депресията са многопластови, като разбирането им е ключово за по-ефективна превенция и лечение. Един от основните фактори е наследствеността. Хора, чиито близки роднини – родители или братя и сестри – са страдали от депресия, имат по-висок риск и самите те да развият това състояние. Генетичната предразположеност не означава задължително поява на заболяването, но увеличава вероятността, като учените вече са идентифицирали гени, свързани с депресивни разстройства.

Съществена роля играе и продължителният или силен стрес. Загубата на близък човек, развод, уволнение или тежко заболяване могат да отключат депресия. Натрупването на напрежение във времето – например токсична връзка или постоянен натиск на работното място – изтощава психиката и увеличава риска от депресивни епизоди.

Мозъкът и неговата химия също са в центъра на проблема. Нервните клетки общуват помежду си чрез вещества, наречени невротрансмитери, сред които серотонин, допамин и норепинефрин. Те играят ключова роля в регулирането на настроението. Когато балансът им е нарушен, могат да се появят усещания за тъга, празнота и безнадеждност. Именно върху тези механизми въздействат много от съвременните антидепресанти.

Хормоналните промени също оказват влияние върху психичното здраве. Бременността, периодът след раждане, менопаузата или заболявания на щитовидната жлеза често са съпроводени с хормонални колебания, които могат да доведат до депресия. Това е една от причините жените статистически да са по-застрашени от това състояние.

Личностните характеристики не са за подценяване. Хората с ниска самооценка, склонност към самокритичност и негативно мислене по-трудно се справят със стреса и по-бавно се възстановяват след житейски удари. Подкрепата от близки, стабилните социални връзки и добрите умения за справяне с трудностите могат значително да намалят риска.

Злоупотребата с алкохол и наркотици е друг важен фактор. Психоактивните вещества променят мозъчната функция и често водят до депресия, като паралелно с това създават допълнителни проблеми – финансови, здравни или правни, които задълбочават емоционалния срив.

Хроничните заболявания като рак, сърдечни проблеми или постоянна болка също повишават риска от депресия. Продължителният физически дискомфорт и стресът от болестта се отразяват на психиката, а в някои случаи и лекарствата, използвани за лечение, могат да имат депресивни странични ефекти.

Познаването на причините за депресията дава възможност за навременни действия – чрез медикаментозно лечение, психотерапия или подкрепа за по-добро управление на стреса. Здравословният начин на живот, балансираното хранене, физическата активност и качественият сън също имат съществено значение.

По-доброто разбиране на депресията помага не само за лечението ѝ, но и за подкрепата към засегнатите, както и за подобряване на качеството на живот.