Успех: Родният мед вече ще се нарича „български“ в ЕС

Български производители на мед успяха да извоюват правото родното производство да бъде етикетирано като „българско“ на територията на Европейския съюз. С това се похвалиха от Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти в България.

От Асоциацията изпратиха писмо, в което описват подробно успеха и какви резултати се очакват от него в следващите месеци и години.

Ето и пълния текст на писмото:

България успя да привлече “периферното зрение” на централните държави членки на Европейската федерация на преработвателите и дистрибуторите на пчелен мед - F.E.E.D.M.

F.E.E.D.M. е може би най-мощната неправителствена структура в Европа, дискутираща и решаваща въпроси, свързани със сектор пчеларство в рамките на Европейския Съюз. Тя заседава два пъти годишно в различни европейски държави, но най-често в Брюксел. Често приетите решения на тези заседания се превръщат в основа на европейски норми от общозадължителен характер.

По моя и на мои колеги инициатива, през 2016 г., България става член на тази Федерация и е представена от две български фирми. Идеята ми е, на едно от следващите заседания да заменим членството на тези две фирми в полза на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти в Република България и така да осигурим достъп на повече свои колеги до “кръглата маса” на европейското пчеларство.

В организацията, пълноправни членове са 19 европейски държави, като на всяка една от тях принадлежи определен брой гласове, пропорционален на консумацията на пчелен мед.

Това автоматично означава, че България, заедно с другите страни от Източноевропейския регион сме с най-незначителен брой гласове. Още от първата ни конференция започнахме да търсим съюзници с общи каузи, за да опитаме да прокараме предложения, внасящи баланс в сектора, който беше умело нарушаван от по-големите.

Буквално се изправихме (като отрасъл) пред непреодолима пропаст, когато основният за нас европейски пазар и представляващите го фирми, спряха заявквите на български мед и неформално блокираха целия ни износ.

Започнаха да внасят с по около 30 до 40% по-евтина суровина от Украйна и Южна Америка, в следствие на недостатъчно адекватните защитни механизми на партньорските ни институции в Брюксел. Заговори се за подписано политическо споразумение между Европейската Комисия и “Меркосур” за внасяне на 45000 безмитни тона пчелен мед ежегодно в Европа. Тук в битката влезе и земеделският ни министър, която на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, изрази строга позиция в подкрепа на българските производители.

Цената на меда ни се срина, което изправи българските пчелари и преработватели не само пред финансов, но и пред браншови колапс. На карта беше заложена прехраната на над 100 хил. българи.

Дипломацията приключи на върха на жилото на Apis mellifera.

Именно тогава решихме да подходим по-активно и започнахме да мислим стратегия за реконструиране на потока на пчелен мед и да върнем пазарното търсене отново към нашите ширини. Но за да се случеше това, трябваше да погледнем на проблема в по-глобален мащаб.

Резултатът не закъсня - открихме вратичка в европейската нормативна уредба, уреждаща етикетирането на крайния продукт и по-точно произхода на меда, чрез която, до известна степен, крайният потребител се въвеждаше в частична заблуда, а някои от водещите европейски компании натрупаха сериозни печалби.

По инициатива на България се обмисли и обсъди проект за промяна на етикетирането, според която всяка страна на произход на меда в крайния продукт трябва да бъде посочена, както и да бъде посочен процентът наличен мед в низходящ ред.

Това ще доведе до максимално редуциране на вноса от трети страни, заради вкусовите предпочитания и потребителските навици на крайните европейски клиенти.

Обединението за пореден път доказа своята сила и победата не постигната:

Според официално комюнике на F.E.E.D.M, от 01.01.2021 г. Франция официално въвежда това правило. Тя ще бъде последвана от Испания и поетапно от всички останали страни.

Според част от промените на френския потребителски кодекс и приетия акт за прозрачност на информацията за селскостопанските и хранителните продукти:

„(...) За меда, съставен от смес от сировина от повече от една държава членка на Европейския съюз или от трета страна, всички страни на произход на меда, трябва да бъдат показани на етикета в низходящ ред.”

Смятам, че тази малка българска победа, ще отвори достатъчно пазарно пространство пред нашия си мед, ще върне достойнството на българския пчелар, както и доверието в качеството на родния продукт.

Обединението - пчелари, преработватели, сертифициращи компании, преки и косвени участници в сектора, подкрепени от държавните институции, може да създаде добри примери за следващите поколения и да им предадем щафетата с чиста  репутация и водеща роля в целия европейски сектор.

Авторът на текста е Владимир Русев - председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти в Република България.