В корема на Сфинкса се крие библиотеката на атлантите

Великият и загадъчен Сфинкс в Гиза е храм на Сътворението на възраст над 10 000 г. Главата му е изобразявала древното египетско божество ѝБес (по-късно наричано Птах), а тялото е било на Хад Хор (дома на Хор). Оригиналният образ обаче е изгубен през еоните, след като монументът е преобразен в чест на фараон.

Такава сензационна теория развива родният учен – историк и културолог доц. д-р Веселина Вачкова. Наскоро тя се завърна от поредна експедиция в Страната на фараоните. Доц. Вачкова разказва пред вестник "Телеграф", че под сфинкса има тунел, недостъпен за туристите. „Той се намира под задната дясна лапа. В него се влиза на 90 градуса надолу на дълбочина от 4 метра, след което се продължава в галерия пет метра напред. „Египетски гидове странно твърдят, че е наводнен“, дава храна за размисъл Вачкова в свое интервю за Ю Тюб канал (SH Podcast).

Цитирайки изследване на египтолога Марк Ленард, БГ историкът разкри, че има скрити помещения в сфинкса. Но те не се намират под него, а вътре. В корема на съществото е скрита библиотеката на мистичната цивилизация на атлантите.

Според доц. Вачкова съвременният вид на артефакта е дело на първите четири династии, за които египтологията все още има бели петна. „Да не говорим за преддинастичния период... Затова египтологията е една наука, която много обича 2500 г. пр. Христа, дори я обича повече от 3150 г., когато се случва обединението на Горен и Долен Египет – двете корони се сливат в една при фараона Менес. Винаги оттам се започва разказът, а ако някой попита Горното и Долното царство дотогава какво правят, как се развиват, какви са им културите и религиите“, описа нивото на съвременната наука в сферата Веселина Вачкова. Припомня, че

според официалната версия около 2500 г. пр. Хр. се е появил и Сфинксът, но дискусията върви в грешна посока – дали брадата му е счупена през 2300 г. пр Хр., или 2400 г. пр. Хр.

Много теории за загадъчното свързват големите тайни тунели под Сфинкса с дупката на главата му. Тя е с размери 1,2 м широчина и 1,4 м дълбочина. Такива дупки обаче има зад ушите и покривалото на съществото. Според историка обяснението е доста тривиално – дупките са дело на иманяри, когато монументът е бил покрит в пясъка. Хилядолетия древният паметник е затрупан до шията, като разравянето му става чак през XX век. Тогава са открити стрелите на Озирис и Тутмос IV. Последната стои пред лапите и напомня на врата. По тайни канали статуята на Тутмос IV изчезва и се озовава в Париж, където се намира до ден днешен, припомни още ловецът на митове.

Мюсюлманите правят опит да обезобразят съществото през 1406 г. „Тогава е унищожено лицето поради забраната на тази религия за изобразяване на човешко същество. За щастие строителният материал, който пада не са го пренесли, което позволява сега да се реставрира с оригиналните парчета“, описа изследователят.

Според теорията му артефактът не е произведение на изкуството, нито е монумент, защото е доста по-стар, отколкото се смята – на приблизителна възраст от над 10 000 години. „Статуята е крайно несъразмерна спрямо другите сфинксове в Египет, да не говорим за репликите им в Европа по дворците на владетелите. И работата е там, че това не е произведение на изкуството“, категорична е доц. Веселина Вачкова.

Заявява, че това е изключително древен храм и като такъв при посещение дори като турист човек трябва да го обикаля три пъти по посока на часовниковата стрелка и обратно. Тази традиция по-късно е наследена от християнството.

 Доц. Веселина Вачкова, историк