В ръцете на мафията: българи на просия в Германия

Стотици български просяци, идващи на вълни в Германия и Австрия, са контролирани от мафиоти. Това се казва в репортаж на "Дойче Веле". Обществената немска медиа се позовава на разследване на телевизия RTL, където са интервюирани няколко несретника от страната ни, подаващи ръка за милостиня по улиците в големите немски и австрийски градове.

Преди Коледа хората са най-склонни да дават милостиня. Това се знае и от бандите, които организират просия. Знае се и друго - голяма част от тях са от България и Румъния. Според австриеца Норберт Чайпек, 80% от просещите стават жертва на организирани престъпни групи. Чайпек работи дълги години във Виенския Кризисен център за временно настаняване на малолетни. Днес живее в Бургас, където е открил приют за жертви на трафик.

Пред телевизионния канал RTL Чайпек разказва, че просяците биват набирани в бедняшки квартали в България. „Хората, които например живеят в гетата в София нямат нищо", казва той, „и тогава някой идва и им дава надежда: можеш да постигнеш много повече, ако дойдеш с нас". Обещавам им да просят в Европа, да дават малка част от сумата си на тарторите на групата, а останалото да остава в техния джоб.

Повечето просяци по немските и австрийските улици идват от България и Румъния

Повечето просяци заминават за Западна Европа с бусове. Пътуването им струва между 50 и 100 евро - пари, с които те не разполагат. Затова мнозина от тях задлъжняват още тогава.

Репортерите на RTL ни срещат с Иван, който е просил три години в Германия. В България мъжът е работил като дояч и е бил много беден. Тогава му предлагат да замине на просия. И той се съгласява.

Задължението на Иван било да моли за пари шофьори, спрели с колите си на светофари. Смяната му продължавала по 14 часа на ден. За нея получавал консерва с боб, макарони или супа, както и бутилка с вода. Негови „колеги" получавали и бутилка евтино вино. Парите, които изкарвал, Иван давал на организаторите на просията. Те му заявявали, че ги пазят за него и накрая ще му изплатят заработената сума. Мъжът разказва, че всеки ден били претърсвани, за да не би да укриват пари от шефовете си.

„Ако намереха нещо, ни пребиваха", спомня си той. Личните им документи били прибрани от организаторите на просията още в началото. След три години полицията разбива организираната престъпна група. От голямата сума, за която работил толкова време, Иван не получава нищо.

Просещи разказват пред журналисти във Виена, че получават между 30 и 50 евро на ден. Но някои успяват да съберат и повече. Колкото по-тежки са уврежданията им, толкова повече съчувствие се пробужда у хората. Затова и Иван споделя, че просяците с видими увреждания – например с протези, се поставят на най-оживените кръстовища и места. Някои от тях са в компанията на кучета - още един трик да се предизвика състрадание. Тези, които са напълно здрави, биват принуждавани да симулират заболяване.

Не всички просещи са бездомни. Немалка част от тях живеят в общи апартаменти. Наети са от един човек, който ги настанява в жилището. Така на площ от 50 квадрата често живеят по 20-30 човека. Тези хора разполагат с поне някаква част от парите, които изкарват от просия. С тях плащат за матраците на пода, върху които спят - между 100 и 200 евро на месец. Така от едно малко жилище с наем около 500 евро на месец, организаторите на групата прибират по няколко хиляди евро.

Според Чайпек, не може да се отвръща глава от тези хора. Те живеят в изключително тежки условия и стават жертва на експлоатация. Той смята, че правилният начин да се подхожда към тях е не да им се дават пари на ръка, които в повечето случаи не остават у тях, а да се подкрепят организации, които помагат на бездомните и просяците.