Лорче, много си яка! Как им бръкна отзад на митрофанковците...
Като истинска дама, която си тежи на мястото, тя не позволи събеседникът й да плещи каквото си пожелае в студиото и просто да премине към следващия въпрос, когато в очите й се хвърлят откровени лъжи и манипулации
Трябва да призная, че традиционно не съм голям почитател на Лора Крумова. Професионално – заради израстването й под крилото на мазния фъфляк агент Алберт, естетически – защото не си падам по по-възрастни от мен наднормени сърфистки с посредствен перхидрол. Но трябва да призная, че в събота ми напълни душата, като безкомпромисно направи на гъз смуглия лидер на съветските носталгици – „историка” доктор Коце Къс.
Може да не е най-широкообразованата и най-бързомислещата глава в ефир, но Лора демонстрира качества, без които телевизията щеше да прилича на промоция на вафлите на Коцето в чалга клуб. Крумова е натрупала през последния четвърт век гигантски опит с всякакви досадници и егоманиаци, патологични измамници и извратени манипулатори. И е станала изключително уравновесена и хладнокръвна – нещо, за което пръскащите слюнка и попържни нейни колеги могат само да й завиждат.
Нито за секунда, докато трая цялата предменструална истерия на фалцетното селянче от квартал „Максуда”, водещата не загуби самообладание и присъствие на духа. Нито за момент формалната усмивка не слезе от лицето й, докато късопишковецът се гърчеше и гримасничеше по целия каталог на Луи дьо Фюнес. Нито за миг Лора не си позволи да го обиди, да го прекъсне, или да му направи забележка на лична основа.
Тя изслуша цялата бутафорна тирада на провинциалното фюрерче, което я нарече с поне половин дузина епитети, за всеки от които произволен мъж би му посинил пъпчивата муцуна като Веселин Марешки. Но, както е известно, подобни същества могат да се държат агресивно единствено пред жени, деца до 13 години и инвалиди с повече от 70% ТЕЛК. Иначе мълчат и се крият за полата на някоя кобила като Флора.
Думата ми тук обаче е за Лора, а не за уредника на толбухинския музей на овеса. Като истинска дама, която си тежи на мястото, тя не позволи събеседникът й да плещи каквото си пожелае в студиото и просто да премине към следващия въпрос, когато в очите й се хвърлят откровени лъжи и манипулации. Защото работата на журналиста е и това – да бъде първият филтър пред ушите и очите на своите зрители. И да не позволява всеки психопат или финансово мотивиран русоиден боклук безнаказано да развива малоумните си тези.
Съществена част от работата на водещия е ясно да разграничава фактите от твърденията. Например – обичта на благодарния български народ към перфидния изрод граф Николай Игнатиев е твърдение, а не факт. Няма нито исторически, нито физически начин да се провери какви точно емоции са изпълвали гърдите и гърлата на сънародниците ни през третата четвърт на 19 век.
Факт обаче е, че гореспоменатият сопол нарича в свои доклади смъртната присъда на Васил Левски „щастлива развръзка”. Факт е, че същият реже двата крака на Санстефанска България с тайното Райхщадско споразумение. Факт е и отказът му да признае независимостта на Българската църква.
А, знаете ли кое още е факт? Че Лора бръкна дълбоко в разхлопаните от употреба русофилски сфинктери. И това не е малко.
