В ритъма на АББА маестро Карталов танцува край Панчаревското езеро (СНИМКИ)

Приказна музикална феерия. Така може да се опише чувството, което изпитаха 400-те зрители в неделя вечерта, които изгледаха хитовия световен мюзикъл "Мамма Миа" край Панчаревското езеро, поставен от директора на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов. С този грандиозен спектакъл бе закрит летният фестивал "Музи на водата". 

Със същия мюзикъл бе открито събитието на 26 юни. Изиграни бяха общо 17 спектакъла, осем от които "Мама Миа! ", а един от тези осем бе обявен извънредно и разпродаден само за един ден.

Панчаревското езеро и слънчевият залез създадоха невероятно усещане за магичност, съчетана с музикалния и артистичния талант на всички участници в мюзикъла, които под спонтанните аплодисменти на публиката пееха и танцуваха по вечните хитове на шведската четворка от АББА - "Honey, Honey", "Money, Money, Money", "Mamma Mia", "Voulez-Vous", "SOS", "I Do, I Do, I Do, I Do, I Do", "I Have a Dream", създадени от гениалните автори и бивши членове на групата Бени Андерсон и Бьорн Улвеус.

Либретото на Катрин Джонсън по идея на Джуди Креймър ни пренася на гръцки остров, където любовта, страстите и изненадващите ситуации ни въвличат в една завладяваща романтична комедия. Сюжетът ни отвежда на гръцки остров. В навечерието на своята съдба едно момиче изпитва силно желание да открие самоличността на баща си и това нейно желание връща трима мъже от миналото на майка ѝ обратно на острова, който са посетили за последно преди 21 години. Действието се развива на фона на музиката на АББА. 

Две години след българската си премиера мюзикълът "Мамма Миа" продължава да се радва на огромен успех у нас, след като спектакълът на акад. Пламен Карталов бе игран на различни сцени на открито из цяла България. Маестрото е известен с това, че използва за декор различни исторически крепости и постройки в България, с което подсилва ефекта на постановката. Така се случи и в Панчарево, като езерото, сгушено между Витоша и Лозенската планина наистина се превърна в най-подходящия декор за гръцки остров. И сцената, превърнала се в море, сякаш се слива с красивото езеро. А какъв по-романтичен декор от този, особено след като в основата на мюзикъла е любовта.

Особено впечатляващо е, че докато бутафорен кораб плава по сцената, на заден план зрителите виждат истински лодки, които се движат в спокойните синьо-зелени води на езерото. А синьо-белите къщи, запазена марка на Гърция, изпъкват на фона на околните планини, така че публиката остава с усещането, че се намира на гръцки остров. Спектакалът започна на залез слънце и приключи, когато нощта вече се бе спуснала над града и лятното небе бе обсипано със звезди.

Самият маестро Карталов впечатли всички в неделя вечер като на финалните сцени се появи ефектно на сцената, облечен с черна риза и панталон с черна шапка и черна кърпа на устата и затанцува бързо в ритъма на АББА. 71-годишният маестро не отстъпваше на 20-годишните младежи по енергичност, пластика и динамика на движенията. С което си спечели аплодисментите на публиката не само заради талантливото си режисьорска интерпретация на мюзикъла, но и заради страхотния танц, който изпълни. 

Софийска опера и балет притежава пълен лиценз за поставянето на произведението, което дава на режисьора пълна творческа свобода да направи свой творчески прочит на прочутия мюзикъл. Това позволява на акад. Пламен Карталов, в зависимост от къде в България се играе спектакълът, да вмъква допълнителни реплики, като така приобщава публиката от различните градове към историята на сцената. Така например в постановките на "Мамма Миа", играни от юли до 2 август на откритата сцена на езерото един от героите умело вплете в сюжета и Панчарево, което допадна на зрителите.

Успехът на мюзикъла у нас се дължи и на факта, че всички пecни се изпълняват на български - тoвa e уcлoвиe при пocтaвянeтo нa мюзикълa – вcякa cтрaнa, кoятo гo пocтaвя, дa прeвeдe пecнитe нa рoдния cи eзик. Прeвoдът e нa Милeнa Бoринoвa, утвърдeн прeвoдaч нa cъврeмeннa литeрaтурa и филми.

Младата Весела Делчева е блестяща в образа на главната героиня София, която издирва кой е нейният баща. В ролята на нейната майка Дона се сменят Люси Козарева и Еделина Кънева, като всяка от оперните певици се разписва със свой почерк в ролята. Естрадната легенда Орлин Горанов и звездата на операта и на оперетата Влади Михайлов са в ролята на Сам, Ники Сотиров и Александър Георгиев обират овациите в образа на героя им Бил, ролята на Хари е поверена на Николай Павлов и Симеон Владов.

Аплодисменти заслужават и останалите артисти, участващи в "Мамма Миа" Яница Маслинкова и Елена Стоянова като Таня, Деница Шопова като Роузи, Радослав Владимиров и Денко Проданов като Скай,  Боян Арсов и Живко Симеонов като Пепът, Георги Джанов - Еди, Йоана Кулева и Марина Драгомирецкая като Али, Цветелина Коцева и Сандра Петрова като Лиса и в ролята на свещеника - Пламен Гранжан.

Запомнящо се бе и изпълнението на младата надежда на Сатиричния театър Боян Арсов, който показва завидни музикални умения. Носителят на театралната награда "Икар" за главна мъжка роля за 2019 г. се превъплъщава в ролята на Пепът с хумор, самоирония, артистичност и пластичност.

Близо 15 минути публиката, станала на крака, аплодира артистите на финала на летния фестивал "Музи на водата", който се оказа изключително успешен като творчески замисъл и като изпълнение.

Накрая маестро Пламен Карталов покани почитателите на музиката в края на август и в началото на септември да се впуснат в ново предизвикателство със Софийска опера и да посетят нейните спектакли, които ще се играят в късноантичната римска крепост Цари Мали град над село Белчин. Там трупата отново ще играе "Мамма Миа", както и операта от Любомир Пипков "Янините девет братя", операта от Жорж Бизе "Кармен", балета по музика на Микис Теодоракис "Зорба Гъркът" и балета по музика на Карл Орф "Кармина Бурана".

За радост на меломаните и през 2021 г. ще има "Музи на водата" край езерото в Панчарево, стана ясно от думите на Пламен Карталов след края на тазгодишното първо издание на фестивала. За името на фестивала маестрото се вдъхновява от "Музика на водата" на Георг Фридрих Хендел.

 
Снимки: МАРИНА ЧЕРТОВА