В село Габрово още чуват камбаните на храм, зарит от 5 века

Възрастните хора в село край Благоевград „чуват“ през нощта да бият камбаните на покрита преди 5 века с пръст черква. Зовът от отвъдното идва срещу празника на „Свети Харалампий“, покровител на пчеларите.

От над 500 години една легенда за затрупан с пръст храм битува и се предава от поколение на поколение в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград.

Според легендата, разказана от Зорка Сукалинска, в първите години на турското робство се понесла черната вест, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В голямото по това време село Габрово имало черква, наречена „Свети Харалампий“. До него имало каменна чешма с два медни чучура.

Изправено пред заплахата храмът им да бъде унищожен, населението на селото решило да го скрие завинаги от очите на поробителите.

Всички започнали да носят пръст, за да засипят храма. Възрастните жени мъкнели пръстта в престилки и цедилки, мъжете в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал голям връх. Нарекли го „Градището“. Турското иго се оказало дълго, но хората не забравили за храма си, покрит с пръст. Предавали от баща на син за скритата църква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Чуват ги и днес.

През 1912 година решили да отнемат земята и разкрият храма. Някой обаче им казал, че зарита църква не може да се разкрие, докато не се даде кървав курбан, да се жертва човешко същество. „Кой ще даде чедото си за курбан“, пита риторично леля Зорка. Така храмът си останал зарит. Тогава било решено върху стръмния хълм в началото на село Габрово да се построи параклис.

На високия откъм къщите на махалата над 30 метра стръмен връх бил изграден параклис на „Св. Харалампий“. През социализма той позападнал, преди 15-ина години с усилията на местни родове той бил ремонтиран. В параклиса на върха отслужват водосвет на деня на светеца, покровител и на пчеларите.

В 10 часа отец Кирил излиза от дома си на около 500 метра от параклиса и заедно със съпругата си Зорка Сукалинска тръгва да отслужи водосвет и благослови произведения през изминалата година мед. Отецът с побеляла брада се катери на зиг-заг по тясната пътечка, върви към своята Голгота, воден от жена си. Горе го чакат вече петима. Сред тях и Галя Велкова-кметски наместник на селата Габрово, Лешко и Дебочица. Докато отец Кирил се готви да изнесе службата, пристигат още две жени.

Така в малкия храм, брулен от вятъра се събират 9 души. Отец Кирил слага патрахила и започва да води службата. След което благославя петте буркана мед, донесен заедно с две погачи. Жените раздават за здраве от погачите. Студеният вятър свисти и брули параклиса, а някъде отдолу, в основата на хълма и на мен ми се причува камбанен звън.