ВАС: Злоупотребите с ДДС се наказват с лихви

При злоупотреби с ДДС, когато по закон трето лице става отговорно за невнесения данък, то дължи и лихвите за забавата. Това приеха съдиите от Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело №2 от 2020 г.

То беше образувано след установяване на противоречива съдебна практика по искане на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков за тълкуване на въпроса: "Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС ) включва ли и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?".

 Противоречието в съдебната практика се дължи на различните становища относно характера на отговорността по този текст от закона и вида на задължените лица - субект на отговорността.

В нормата е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по Закона за данък добавена стойност лица, за които при изпълнение на определените в закона условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС.

Отговорността е определена като солидарна в Европейска директива от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директива 2006/112“).

Мнозинството от върховните съдии приемат, че трето регистрирано лице има задължение за внасяне на ДДС на друго лице – платец на данъка, заедно с лихвите.

В нормата от Закона за данък добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за реализиране на отговорността се доказват от ревизиращите органи с издаването на ревизионен акт.

Досега в една част от съдебните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен ДДС са изключени от солидарната отговорност на основание специалната норма на въпросни текст, тълкуван от ВАС.

В мотивите на тези съдебни актове отговорността по чл. 177 ЗДДС е определена като особен вид солидарна отговорност за регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която възниква, ако са реализирани сложните фактически състави, предвидени в посочената разпоредба.

Същността на тази отговорност се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице.

Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС установява изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, различно от доставчика и очертава границите на отговорността до „дължимия и невнесен данък“.

Нормата не е неясна и следва да бъде приложена според точния й смисъл и, като изключение, не подлежи на разширително тълкуване.

В друга част от съдебните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обхвата на отговорността, тъй като няма задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци.

Затова отговорността не е солидарна.

Законът не създава солидарна отговорност, а и задължението на получателя по облагаемата доставка е различно от това на платеца на невнесения данък – отговорността му е доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.