Васил Велев: Приемът на студенти трябва да бъде намален
Има сфери, в които 75% от висшистите се реализират на позиции, където дипломата и 4-5 години учене се оказват излишни, заяви председателят на УС на АИК
България се нуждае от кадри с добро образование, по търсените от работодателите професии. В момента степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Държавният план-прием трябва да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование. За по-голяма конкуренция и подобряване качеството на студентите броят на откритите места за студенти не бива да е повече от 50 на сто от общия брой завършващи.
Това са трите акцента в становището, изпратено от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) до министъра на образованието проф. Галин Цоков във връзка с определянето на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации.
"Проблемите са назрели, трупат се по-бързо, отколкото се решават, ще организираме национална кръгла маса – коментира пред БНР-Радио София Васил Велев, председател на УС на АИК – В недалечното минало висшето образование беше начин да се отложи безработицата, но отдавна не е така. Днес има остър недостиг на човешки ресурси. Всеки кадър и всяка позиция са важни. Най-голям дефицит има в промишлеността и в строителството."
По думите му, има сфери, в които 75% от висшистите се реализират на позиции, където дипломата и 4-5 години учене се оказват излишни.
Има два пазара – на желанията от страна на младите хора, и реалния пазар на труда. И отпадането на таксите в университетите допълнително ще отдалечи тези пазари един от друг.
Напливът към специалности се определя от това, къде се следва лесно, а не къде има глад на специалисти. Дори и да е ясно, че след завършване ще се вземат добри пари, младите не искат да обучението изисква повече труд и усилия.
"Дългото детство, продължило до 22-23 години се плаща и от данъкоплатците. Това са изгубени години за хората, които учат нещо, което няма да им трябва", допълни Велев.
Той обясни, защо принципът "Парите следват студента (ученика)", дори и да изглежда разумен, води до дисбаланс и деформации в образователното система, води до влошаване на качеството на обучение, до слаби резултати по PISA.
