Василев вади "на светло" шефските заплати по министерства и администрации
Според финансовия министър не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата
Финансовият министър Асен Василев възнамерява да освети огромните разлики в заплащането в публичния сектор. Василев счита, че само след осветяването на тези случаи ще може да се проведе смислен дебат за необходимите промени в заплащането на чиновници и началници на държавни фирми.
"Заплатите са много неравномерно разпределени - по министерства, по сектори, за различни длъжности в едно и също министерство. Има членове на бордове на държавни предприятия, които след махането на тавана на възнагражденията взимат два пъти и половина заплатата на премиера", коментира в ефира на "Дарик" Василев. Според него не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата.
"Това означава 80 000 лв. на месец, имаше и други публични данни за 30-40 000 на месец", каза Василев. Той даде пример и с членове на бордове, които не са изпълнителни директори, а взимат от порядъка на 15 000 лв. Според него не било добре в обществения сектор да получават средни възнаграждения с 20% повече от частния.
Има начин тези нива да се регулират, но първо трябва да бъдат извадени на светло и анализирани, каза още Василев. Според него защо се отпускат средства за заплати на ключови и протестиращи сектори е добър въпрос, но трябва да бъде зададен на парламента. Ние искаме първо да видим реформи в такива сектори. Знаете, че от 50 000 души в МВР 20 000 са с полицейски правомощия, има огромна администрация, 5000 пенсионери.
Интерес буди позицията "на светло" на Василев, тъй като именно той е създателят на пресконференциите "на тъмно", или иначе казано ограничи достъпа на медии и журналисти на събития на финансовото министерство с безумни правила.
Най-странното е, че те не знаеха колко са пенсионерите, защото не е въведен режим за уведомяване, каза още Василев. Според него някои институции пък могат да бъдат упреквани, че не са достатъчно активни, като например училищата, които не са успели да усвоят ресурс от 100 млн. лв. за програмата "Заедно в изкуствата и спорта" и подали проекти само за 45 млн. лв.
