Възможната красота на България

Срещите с читатели са отличен повод да пътувам из цялата страна. В повечето случаи крайпътните гледки ме натъжават, защото е пълно с рушащи се сгради, изоставени ферми, пустеещи фабрики. На много места хората живеят в недоимък и това личи по запуснатите площади, по бурените, избуяли между тротоарните плочки и мръсотията, в която тънат неугледните улици.

Бях чувал много за село Чавдар. Този уикенд, на връщане от Сопот, имах възможността да го зърна с очите си. Разположено между Стара планина и Средна гора, селото буквално омайва. Красота, хармония, възторг – това са първите три думи, с които мога да опиша начинът, по който се почувствах, когато се озовах на място. Има си действащо училище, детска градина, пенсионерски и младежки клуб. Всъщност, навсякъде можеш да видиш млади хора и деца, които живеят щастливо – без да бързат, без напрежение. Магазинчетата са приветливи, а читалището е по-живо от всякога, тъй като често в него се организират всякакви културни събития.

Село Чавдар те изпълва с усещане за свобода и вътрешен мир. В центъра са разположени няколко шадравана, свързани помежду си с дървени мостчета. Алеите са направени от красиви декоративни плочи и навсякъде е пълно с цветя, с много цветя. Никога не бях виждал толкова много петунии на едно място. Сякаш се докоснах до кътче от рая, без да имам заслуга за това, без да съм си представял, че раят може да бъде сравнен с едно малко местенце, разположено между две български планини. Нито една дупка по пътищата в селото, нито един запустял двор.

Местните обясниха, че всичко започнало преди повече от 15 години с амбицията на тогавашния кмет Пенчо Геров. Но да успееш да привлечеш на своя страна хората, е трудно, освен ако всички не споделят общата идея, че нещата могат да се променят към по-добро, че всичко хубаво зависи от нас самите. Красотата създава отговорност да бъде пазена. Когато съграждаш и не си сам в това начинание, тази отговорност се превръща в смисъл.

За малко време аз се почувствах като от бъдещето. За малко време имах възможност да си представя, че малката светлинка в тунела на нашето нелеко съществуване все пак ще озари дните ни.

Идете в село Чавдар, вижте как би могла да изглежда България, ако всички ние сме устремени към една и съща цел – да създаваме красота и да я пазим.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg