Вече не е смешно: Джендърът взе главата на шотландския премиер

Нищо в живота или политиката не трае вечно, дори легендарната популярност на Никола Стърджън: 42 процента от шотландците искат първият министър да се оттегли незабавно, гласят последните проучвания. Изглежда, че тя добре е схванала намека.

По-рано днес първият министър на Шотландия (еквивалент на министър-председател - б.р.) Никола Стърджън подаде оставка на пресконференция в Единбург. Разплакана, тя обяви, че трябва да се даде път на другите и че вече ще има повече време за семейството си. „Част от това да служиш добре е да знаеш кога е подходящият момент да направиш път на някой друг и кога идва моментът да имаш смелостта да го направиш“, заяви г-жа Стърджън.

Шокиращото съобщение - напомнящо за неотдавнашната оставка на премиера на Нова Зеландия Джасинда Ардърн - последва горещия спор около неуспешния ѝ опит да преразгледа правата на трансджендърите, който беше блокиран от Уестминстър.

Тя обаче отрече оставката ѝ да има нещо общо с непрестанните скандали покрай прословутия закон на Шотландия за половата идентичност. 

Законодателството, прието от шотландския парламент през декември, позволява по-лесно и по-бързо хората да променят официално пола си, като се премахва изискването за медицинска диагноза за т.нар. полова дисфория.

Той позволява на лица на възраст 16 и 17 години да сменят пола си, въпреки усилията на някои шотландски законодатели възрастта да остане на 18 години.

Той също така намалява от две години на три месеца - или шест месеца за 16-17-годишните - времето, необходимо на кандидата да живее с новия си пол, преди той да бъде официално признат.

Политиката на Стърджън за самообявяване на пола е, разбира се, непосредствената причина за нещастието на досегашния първия министър.

Затварянето на двойния изнасилвач (мъж, самоопределил се като жена - б.р.) Исла Брайсън в женски затвор се превърна в морален и политически Чернобил.

Колкото повече Стърджън се опитва да го тушира, толкова по-лоши се оказваха последствията. Всяка пресконференция беше доминирана от въпроса: Брайсън мъж ли е или жена?

Стърджън все още отказва да каже – въпреки че е наредила на Шотландската затворническа служба да изпрати „личността“, както тя го описва, в мъжки затвор.

Причината е, че потвърждаването на неговия биологичен пол може да подкопае нейния законопроект за реформа на признаването на пола.

Капан, в който тя сама се вкара и от който, както се очертава, няма излизане. Това законодателство ще даде на Адам Греъм – ако използваме „мъртвото име“ на Брайсън – законно приложим сертификат за признаване на пола при поискване, което го прави законно жена. („Мъртво име“ е предишното име на индивид преди „смяната на пола“; в „развитите“ западни демокрации дори самото споменаване на подобно име се счита за огромна щета за трансджендърния индивид, което дори може да е наказуемо от закона - б.р.)

Случаят Брайсън накратко: Мъж, обвинен за сексуално насилие през 2016 и 2019 г., се яви миналия месец в съда като жена. 31-годишният Адам Греъм вече е Исла Брайсън. Той приема хормони и му предстои операция за завършване на смяната на пола. Брайсън твърди, че има проблеми с пола от четиригодишна възраст. Пред съдебните заседатели Брайсън обвиняемият обясни, че започнал прехода от мъж към жена едва през 2020 г., след повдигнатите обвинения за изнасилвания на жени, които обаче отрича.

Законопроектът на Стърджън, който трябва да улеснява „смяната на пола“ значително по-облекчено и на по-ниска възраст, беше блокиран от правителството на Обединеното кралство на основание, че това потенциално би навредило на правата на жените съгласно Закона за равенството на Обединеното кралство. Шотландците изглежда са съгласни: те се противопоставиха на проблемния законопроект GRR (The Gender Recognition Reform) с две към едно.

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън тогава предупреди Лондон, че ако опита да блокира закона, нейното правителство е готово да защити правомощията си пред Върховния съд на Обединеното кралство.

Разкритията тази седмица за случилото се в джендърната клиниката в Тависток увеличиха натиска върху Стърджън. Шотландската клиника по въпросите на пола, Sandyford в Глазгоу, следва сравнима „утвърдителна“ политика, когато става въпрос за блокери на пубертета.

Съобщава се, че са давани подобни лекарства на деветгодишни деца (!), за да спре развитието на техните мъжки или женски тела.

Но полът (на практика въображаемият джендър - б.р.) не е единственият фронт, на който се бори този изключително успешен до този момент политик. Тя влезе в спор с най-големия общински съвет в Шотландия, Глазгоу, след изтекъл доклад, в който се казва, че обмисля да уволни 800 учители. Първият министър нареди на лидера на SNP (Шотландската национална партия), Сюзън Ейткен, да отмени плановете за съкращения и да наеме повече учители, въпреки че съветът няма да получи допълнителни пари, за да плати за тях. Тогава министърът на образованието Шърли-Ан Съмървил заплаши да санкционира финансово съвета, ако не се съобрази.

Неразбориите в училище обаче не са единствената грижа на властите.

Хиляди хора чакат повече от две години за стационарно лечение. Националната здравна служба (NHS) в Шотландия е „разбита“ и не може да оцелее като „услуга на шведска маса, която предлага всичко, което можете да ядете“. Здравеопазването вече е полуприватизирано в Шотландия.

След пандемията има 68 процента увеличение на хората, които отиват в частни кабинети, за да избягат от вечните списъци с чакащи. При зъболекарите положението е дори още по-трагично.

Въпреки това Шотландия харчи 27 процента повече на глава от населението за обществени услуги, отколкото Англия, според Института за фискални изследвания. Досега Никола Стърджън се измъкваше, обвинявайки „уестминстърските строги икономии“. Но шотландците започват да осъзнават, че строгите икономии започват у дома. Лошото управление на шотландската икономика и недостатъчната данъчна основа не могат да бъдат обяснявани с Уестминстър (в Уестминстър е парламентът на Великобритания - б.р.).

Опитът за прибързано преминаване през схема за връщане на депозити за контейнери за еднократна употреба беше широко определен като „бедствие“ дори преди да е започнал.

Както при опита за забрана на бензиновите и дизеловите коли, това е достойна цел, подкопана от лошо изпълнение.

Шотландското правителство вече трябваше да отложи своята целева дата за 2030 г. за забраната на превозни средства, работещи с изкопаеми горива. Предложението за забрана на газовите котли за централно отопление в новопостроени домове още през 2025 г. изглежда вероятно ще върви по същия начин.

Списъкът с неуспешни инициативи продължава и продължава.

Шотландската уиски индустрия, която струва £4 милиарда годишно, отчаяно се бори с ограниченията върху рекламата на алкохол.

Очаква се провалените фериботни договори да струват на данъкоплатеца допълнителни £500 милиона. Може би най-лошото от всичко е, че обещанието на Стърджън да превърне общите избори през 2024 г. в „де факто“ референдум за независимост се оказа изключително непопулярно. Това създаде ново разделение в управляващата партия, като депутати открито атакуват политиката, която смятат, че може сериозно да подкопае каузата за независимост.