Вековно дърво разказва за „чехлите на Богородица”
Вековно дърво в поповското село Иванча „преплита“ в клоните си легенда и съвременност. Всеки, посетил населеното място, не може да не остане очарован от величието на природата, а когато узнае и историята на дървото, остава впечатлен и разбира защо мястото има особено енергия.
Вековното дърво е свързано с красива и интересна легенда, разказа пред репортер на БТА Владимир Иванов - директор на Историческия музей в Попово.
Легендата е за „чехлите на Богородица“. По думите на специалиста, който е имал и имот в селото, преданието води началото си от времето, когато турците идват по нашите земи и започва налагането на исляма.
Местният бей, който управлявал тогавашното село Курт алан (Вълча поляна), имал план колко християни да приемат исляма за определен период от време. Но планът не се изпълнявал, заради местния свещеник, който ревностно защитавал християнската вяра. Беят потърсил помощ как да се справи с попа.
Посъветвали го да го склони или принуди първо той да приеме мюсюлманството. За да осъществи намерението си, беят съобщава, че докато попът не склони, всеки месец ще хвърля една девойка християнка от скалите край населеното място.
След като едно момиче било дадено в жертва, свещеникът не издържал, приел чуждата вяра и станал ходжа. След това обаче настъпили тежки времена за местните хората - и християни, и мюсюлмани трябвало да преживеят мор по животните и продължителна суша, припомни преданието Владимир Иванов.
Според легендата в съня на „младия“ ходжа се явила Богородица, която казала, че случващото се е божие наказание.
За да спаси хората, ходжата трябвало да се върне към християнството, да изградят нова църква, гората около селото да не се сече, а самото село да се премести на ново място. Светицата щяла да остави знак – ще хвърли чехлите си и там, където е първата, трябва да е черквата, а където е втората – да се заселят хората.
Още на сутринта беят е запознат със съновидението и благоволява да се изпълнят заръките. Попът се връща в лоното на християнството; гората, известна като „Заклетата кория“, не се сече и до ден днешен – и сега могат да се видят 10-15 стари дървета, които трудно могат да бъдат датирани от специалисти, допълни Иванов.
Християнски храм е построен, по-късно в двора му е погребан свещеникът, а всяка година на 21 май местното население дава курбан и почита деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Там, където е открита втората обувка, израснало дърво.
Дървото и днес е здраво, без изсъхнали клони, добре поддържано. Оградено и обозначено. За хората от селото то е свято. Владимир Иванов е убеден, че мястото е енергийно - тялото отпочива, болките отшумяват. Според него, когато човек застане под клоните му, чувства силата на природата.
