Велики вторник е ден за смирение
Момичетата носят "мълчана вода"
Днес е Велики вторник, вторият ден от Страстната седмица. В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики вторник по стар български обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана вода". По целия път от извора до дома те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.
На този ден Иисус разказва притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. В словото си той пророкува и бъдещата съдба на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.
Христос разказва още известната притча за десетте девойки и младоженеца. Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата предвидливо се запасили с необходимия елей, но останалите постъпили неразумно и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят младоженеца, техните фенери угаснали.
На тях не им останало нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светели ярко, но вече било късно. Празникът бил в разгара си, а вратата останала затворена за тях.
Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".
Поуката от притчата е, че трябва да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.
На Велики вторник на празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "Да бъде милостта Му вечна, алилуя"!
