Велислава Дърева иска от Лондон паметниците на Уилям Гладстон

Надигащото се движение за расово равноправие премина границите на благоразумното с апелите си за събаряне на паметници на някои от най-видните исторически личности. Сред тях е и името на някогашния британски министър-председател Уилям Гладстон. Журналистът Велислава Дърева е категорична, че, ако паметта на Гладстон бъде поругана по подобен начин, България трябва да  поиска тези паметници.

„В момента тече подписка на студенти във Великобритания, според която България официално ще поиска паметниците на Уилям Гладстон, които евентуално бъдат съборени“, каза Дърева пред БНТ.

Журналистът добави, че се е свързала с посланика ни в Лондон - Марин Райков, който е потвърдил намеренията.

„Силно съм разочарован - и смятам, че говоря и от името на немалко българи, които работят и учат във Великобритания - че безспорно правилното отхвърляне на расизма и полицейската бруталност доведе в Университета в Ливърпул до по мое мнение несправедливото решение сградата във Вашия кампус да бъде лишена от доброто име на Гладстон“, пише посланик Райков до ръководството на Университета в Ливърпул, където се планира промяна на името на сградата, кръстена на именития политик. „Гладстон може и да е британски премиер, но той също е български национален герой“, подчерта българският дипломат.

Уилям Гладстон е първата голяма международна фигура, която привлича вниманието към бруталността, на която е подложен българският народ по време на Априлското въстание. Той оформя движение за защита на българите и предлага автономия за нашата общност на територията на тогавашната Османска империя през 1877 г.

Междувременно Гладстон е сочен за един от държавниците, допринесли за расовото разединение в средата на XIX век, когато Великобритания се ползва с реномето на един от големите европейски завоеватели. Именно това е и един от аргументите за премахване на негови паметници в Обединеното кралство.

"Намирам за изненадващо да видя, че целият живот и стойност на човек биват съдени единствено въз основа на негово слово, което той произнася в парламента в самото начало на кариерата си като 23-годишен депутат. Уилям Гладстон остава политически активен до над 80-годишна възраст. В рамките на дългата си и знаменателна кариера политическите убеждения на Гладстон еволюират драматично и той се превръща в пламенен критик на робството", написа преди две седмици посланик Марин Райков до ръководството на Университета в Ливърпул.

"След Априлското въстание от 1876 г. – вдигнато срещу османската система на робство и насилствено потиснато от османците, Гладстон става най-известната британска политическа фигура, активно противопоставяща се на “българските ужаси”, както той нарича масовите убийства на цивилни българи в книга, която публикува по въпроса.

Придържам се към убеждението, че животът на чернокожите има значение. Същото важи и за живота на българите през XIX век, както и за спомена за онези, които подобно на Уилям Гладстон са се борили за тяхното опазване. Убеден съм, че нюансираното и задълбочено разбиране на ролята на историческите фигури и събития е най-добрата основа за пълноценно разбиране на болезнената история на расовото потисничество и съвременните му отражения. Ето защо ме натъжава да чуя, че Университетът в Ливърпул е взел едно подобно прибързано решение, основаващо се върху един-единствен аспект от политическата кариера на Гладстон, без да взема предвид останалата част от политическата му дейност, без да отчита монументалния му принос за хуманитаризма и справедливостта", казва още българският посланик в Лондон.