Вера Мутафчиева написва първия роден гей роман след 1944 г.

Енциклопедична личност, академик, един от най-задълбочените историци, османист, специалист по средновековна история на България и на Османската империя, писател, автор на емблематични романи като „Случаят Джем”, „Кърджалийско време”, Аз, Анна Комнина”, „Последните Шишмановци”, „Белот на две ръце”, „Предречено от Пагане”, на сборника с есета „И Клио е муза”, сценарист на филма „Хан Аспарух”. Такава бе Вера Мутафчиева, която ако бе доживяла до достолепна възраст на 28 март би навършила 92 години. 

Първата творба на Вера Мутафчиева е „Летопис на смутното време”, която излиза през 1965-66 г., но романът, което й носи слава е „Случаят Джем”, публикуван през 1967 г. Той е и най-превежданият – на близо 20 езика. Смята се за първия гей роман в България, писан след 1944 г. В основата на интригата е историята на турския принц Джем, който е син на султан Мехмед II и наложницата му Чичек хатун, пленница от сръбски произход. Израства в харема на новозавладения Константинопол и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в Източен Анадол в град Амасия. 

След смъртта на султан Мехмед II Завоевателя през 1481, властта преминава в ръцете на сина му Баязид, който става султан под името Баязид II. Вторият му син, принц Джем, ерудиран, образован и опитен военен, обаче оспорва управлението на брат си и му предлага да си поделят империята.

Султанът обаче отхвърля предложението и между братята избухва конфликт. Джем е изпратен в изгнание и умира в Неапол през 1495 г. при тайнствени обстоятелства. Романът е конструиран като съд на историята, пред който се явяват повече от десет преки свидетели на този случай, сред които са и покровителстваният от принца поет Саади. Разплитайки отношенията между Джем и Саади според литературни критици Вера Мутафчиева разказва една хомоеротична история. Хомосексуалната общност у нас се отнасяше и до днес се отнася с особена почит към писателката и виден историк.

Османската империя неизменно присъства в романите на писателката. Ето един от най-известните откъси от книгата й „Последните Шишмановци”, чрез който историчката обяснява връзката между империята и поробените народи: „Както е известно, Османската империя не беше империя на турци. По половина нетурчин бе всеки османски султан: изцяло бошнаци, унгарци, сърби, гърци, та чак пребягали италиански честолюбци от Анкона или Генуа бяха повечето везири, велики везири, паши. Както и да се трудим, по същото време между тях не откриваме българи.

Някои намекват, че то се дължало на простотията ни – други били по-напред от нас, та затуй дали управници и пълководци на много пък сложната османска държава. В отговор можем само да припомним, че същата тази проста България след края на Търново пръсна из цялото славянтство свои книжници, за да предаде напредничавите си постижения. Причината да не броим българи везири и сераскери очевидно е друга: българите последователно отказваха да съработят с господаря си. Може би те разбираха твърде тясно и негъвкаво именно онази рядко възпявана добродетел – човешкото достойнство.”

Вера Мутафчиева е сценарист и на един от най-гледаните филми – Сценаристка е на най-гледания филм в българската история - суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух”. И до сега възрастни кинаджии си спомнят за епичния сблъсък между писателката и режисьора Людмил Стайков. Тя държала да се спазва историческата истина и да не се избягват варварските сцени.

Режисьорът пък искал да героизира историческите личности. Веднъж по време на снимки, на които присъствала и Вера Мутафчиева тя в типичния си прям стил казала, че изпълнителят на ролята на хан Аспарух Стойко Пеев е гримиран като палячо и няма нищо общо със страховитите прабългари. Людмил Стайков не издържал и я изгонил от снимачната площадка.

Сценаристката заплашила, че ако не получи извинение от Стайков, ще оттегли своя сценарий. Наложило се да се намесят другарите от Комитета по култура, които да извикат на събеседване екипа на филма. Те накарали режисьора да преснима някои от епизодите по изискванията на сценаристката, а нея посъветвали да не се бърка повече в творческата работа на Стайков. В крайна сметка суперпродукцията била завършена успешно, но по време на премиерата Вера Мутафчиева и Людмил Стайков се държали много студено един към друг.

А сега една от най-обичаните български мегапродукции - "Хан Аспарух" заживява нов живот под заглавие "Ханът и империята". Новият филм е създаден от дигитално реставрирано изображение на един от най-мащабните филми в историята на българското кино - трилогията "Хан Аспарух" на режисьора Людмил Стайков по сценарий на проф. Вера Мутафчиева. 

През 1981 г. с "Хан Аспарух" е отбелязана 1300-годишнината от създаването на българската държава, а през април с ексклузивна прожекция НДК ще отбележи 40 години от официалното откриване на Двореца. Премиерата на трилогията "Хан Аспарух" е била именно в легендарната зала 1, а днес с премиерната за софийската публика прожекция на "Ханът и империята" НДК отдава почит към традициите в българската култура, които са в основата на съвременните й измерения.

Във филма участват актьори-легенди - Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Петър Слабаков и др. Гласовете са автентични, a звукът и музиката са съвършено нови.

Уверена бях, че съм предназначена за необичайни дела, за страшно интересно бъдеще - то така и излезе, но с обратен знак”, така с доза самоирония описа пък себе си Вера Мутафчиева в мемоарната си поредица „Бивалици”. 

Извън образа на учен и невероятен работохолик Вера Мутафчиева беше жена с железен характер. Дали е от зодията й Овен или от характера й, но Вера носи в себе си твърдо упорство, директност и мъжка праволинейност. Тя определяше себе си като „ведър темерут”. Като всеки голям интелектуалец бе леко дистанцирана от хората, не сваляше лесно границите и предпочиташе дори със свои стари познайници от университета да разговаря на „вие”.

Приятелите й, близките й колеги и студенти я помнят още от младежките й години с цигара в ръка и с къса коса. С дрезгав глас винаги даваше безпощадни оценки – за историята, за съвремието, за хората. „Странен човек беше Вера. Обичаше да мълчи, да слуша. Но когато кажеше нещо, тежеше като камък”, казва за нея издателката и писателка Божана Апостолова.

Вера Мутафчиева е уникална не само с творчеството си, но и с житейската си съдба. Бъдещата писателка проплаква на 28 март 1929 г. в София в семейството на учителката по история Надя и ерудита акад. Петър Мутафчиев – виден историк византолог, чиито научни трудове обаче са забранени след 9 септември 1944 г.

Сред най-знаменитите му научни изследвания са „История на българския народ” в два тома и на „Книга за българите”. Освен уважаван учен, той е и опитен царски офицер и участник в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1915-18 г. е командир на рота. Награден е с няколко ордена за храброст. Бил е декан на Историко-филологическия факултет при СУ.

Брат на Вера е проф. Боян Мутафчиев, който е по-малък от нея с 3 години. Той става известен физикохимик, но през 60-те години бяга във Франция. Затова никак не е странно, че през 1969 г. Държавна сигурност вербува 30-годишната тогава Вера Мутафчиева, която вече е утвърден учен и уважавано име в интелектуалните среди. Тя е дъщеря на народен враг, сестра и съпруга на невъзвращенци.

Картончето на османистката излезе наяве през 2008 г. Комисията по досиетата обяви, че тя е била агент на Шесто управление на ДС. Досието на писателката, която бе гуру за десните интелектуалци, предизвика истински шок сред научната общност, сред нейните колеги, приятели и някогашни студенти. Тя не пожела да коментира тъмната страна на своето минало. Но година по-късно си отиде от скоротечен рак, най-вероятно предизвикан от факта, че беше разпъната на кръст заради сътрудничеството си с ДС.

„Моето желание е прахът ми да бъде пръснат във водите на Бяло море”, пожела преди смъртта си акад. Вера Мутафчиева.

Волята й беше изпълнена –тя беше кремирана и на 13 юли 2009 г. – 40 дни след смъртта й дъщеря й Рада, внучката й Вихра и нейни ученици навлязоха с лодка навътре във водите на Егея и разпръснаха праха пред нос Сунион - крайната южна точка на Атическия полуостров. Видим откъм морето, върху високата скала на Сунион се намира храмът на бога на морските стихии Посейдон, който според представите на древните гърци е и посредник между нашия свят и отвъдното. Писателката издъхна на 9 юни 2009 г. на 80-годишна възраст след кратка, но мъчителна битка с рака.