Вежди е турчин - това му е хубавото

Макар да живеем в ерата на джендър либералния дискурс, все още човешката личност се определя на първо място от пола и след това от националността си. Не от това кой е гербераст и кой е градски десен, кой е приятел на Илия Павлов и кой – на Манфред Вьорнер, кой върти кючеци на Галена и кой рони сълзи на Рахманинов, кой чете Георги Бърдаров и кой си води бележки по Салман Рушди. Новият председател на народното събрание Вежди Летиф Рашидов е чист турчин. И това е най-голямото му качество, защото абсолютно на никой не му пука.

Не ме разбирайте погрешно, няма да бързам с положителни изводи за цивилизационното развитие на българина в последния век и половина и да акламирам това как е надмогнал евтиния си балкански шовинизъм и вмирисания на лук и потури великобългарски мотив за трите морета. Факт е обаче, че в креслото на Петко Славейков, Захарий Стоянов и Иван Евстатиев Гешов днес седи турчин и никой не се впечатлява от този факт. А това хич не е малко.

Да, родният избирател е все така безпомощно и отчайващо тъп и примитивен, което можете да видите по гласовете му за разни дребни руски монети и психо генерали с протекли тръби. Но поне е успял да избяга от популистките напъни на бившите ченгета с народни носии и отчаяните викове "Македонияяя!" Представете си на Учредителното събрание във Велико Търново за председател вместо Антим I да беше избран примерно видинският мюфтия Хафъзъ Сюлейман. Хайде, да не се връщаме толкова назад. Можеше ли през 1990 г.  вместо сенилния Ники Тодоров Великото народно събрание да бъде оглавено да речем от Юнал Лютфи? Щеше да настане такова меле, че и генерал Суровикин нямаше да може да ни денацифицира.

Щяхме да слушаме възрожденски песни, запенено да ни рецитират „Чичо, помниш ли Батак“, щяха да изпълзят всякакви псевдонационалистически ДС мижитурки със стиснати юмруци да ни обясняват как сме предали заветите на Апостола и как сме продали кръвта на Ботев и Бенковски на Ердоган. Днес от подобно поведение няма и помен и това май е единственото хубаво, което можеше да се случи в скопения и обречен на мизерна и бърза смърт 48-и парламент.

Става ли обаче въпрос за европеизация на населението, или просто сме свидетели на кулминацията на политическата апатия на електората? Наистина ли приемаме един турчин за брат, съотечественик, равен, дори пръв сред равни, или на никой вече не му пука какво се случва на жълтите павета? Един Вежди не може да отговори на тези въпроси. Щом обаче побърканите мачо митомани от Сърбия могат да се радват на лесбиището Ана Бърнабич начело на правителството, може би и за нас има надежда.

Новият парламент добива второ положително качество след отсъствието на нискостеблените тошковчета и фъфлещите лелки на Слави – крахът на селския национализъм, който днес минава под флага на „нов консерватизъм”, български Тръмп общества и защита на традиционните ценности. А Вежди Рашидов може да е всякакъв, но хубавото му е, че е турчин.