Вход към Вселената крие Кайлас

Случайна снимка показва едно от чудесата на загадъчната планинска пирамида

Мистика
10:14 - 18 Ноември 2019
1304
Вход към Вселената крие Кайлас

Че Кайлас е мистериозна планина, е потвърдено многократно. Формата й е на четириъгълна пирамида, като всяка от страните е обърната точно към една от посоките на света. Най-високата точка е точно 6666 метра над морското равнище и досега никой не е успял да покори тази височина, макар тя да е с 2000 метра по-ниска от Еверест.

Според легендите на Кайлас има „стълба към небето“, през която може да се стигне в рая или да се влезе в мистериозната Шамбала. Руският професор офталмолог Ернст Мулдашев пише в книгите си, родени от експедициите му в Тибет, че Кайлас пази хора в състояние на сомати - привидно заспали, но готови да се пробудят и да възстановят човешката популация, ако настоящата цивилизация се самоунищожи или бъде унищожена. Кайлас е Градът на боговете, отбелязва Мулдашев.

Дали снимката, направена от тибетеца Зохур Уддин, или от друг автор, криещ се зад това име, доказва теориите на руския професор? Уддин снима връх Кайлас в южната част на Тибетското плато и неочаквано „улавя“ нещо странно с камерата. На един от кадрите е отпечатана огромна и идеално гладка кръгла дупка отстрани на планината! Самият фотограф е изключително изумен от откритието си и веднага го публикува в интернет.

Уфолозите, любителите на теориите на конспирацията и други изследователи имат свои предположения за загадъчния кадър от Кайлас. Според много от тях Кайлас изобщо не е планина, а пирамида, построена от новодошлите тук преди много хилядолетия представители на извънземни цивилизации. Това все още е базата на извънземните, затворена за хората от мистериозна сила и вероятно необичайната снимка на Уддин е най-доброто доказателство в тази посока. Експертите смятат, че проходът периодично се отваря в пирамидата, за да могат кораби от представители на извънземни цивилизации да напускат базата и да се връщат в нея. Явно такъв момент, невидим за човешкото око, попада в обектива на камерата на Зохур Уддин.