Виетнамският парламент избра генералния секретар на Комунистическата партия за президент

Депутатите във Виетнам единодушно избраха генералния секретар на Комунистическата партия То Лам за президент с мандат от пет години, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Така той се утвърждава като най-влиятелната фигура във виетнамското ръководство от десетилетия насам.

Решението, очаквано от мнозина, се тълкува като отстъпление от утвърдения модел на колективно управление в страната, тъй като съсредоточава властта в една личност. По оценка на анализатори това може да насочи еднопартийната система към по-изразен авторитаризъм, но в същото време да направи процеса на вземане на решения по-лесен и по-бърз, по подобие на съседен Китай.

След като парламентът одобри номинацията на Комунистическата партия, която според официални представители е била окончателно уточнена на среща в края на март, бившият ръководител на службата за обществена сигурност получава двоен мандат да управлява през следващите пет години. Още през януари той си беше гарантирал втори мандат като генерален секретар.

След вота Лам заяви в телевизионно обръщение към депутатите, че за него е чест да съчетава двата поста, и обеща "нов модел на растеж, в който науката, технологиите, иновациите и цифровата трансформация са основните движещи сили". Той добави, че ще постави акцент и върху самодостатъчността в отбраната.

"Концентрирането на по-голяма власт в ръцете на То Лам може да представлява риск за политическата система на Виетнам,

като например засилен авторитаризъм", посочи Ле Хонг Хиеп, старши научен сътрудник в Института ISEAS Yusof Ishak в Сингапур.

"Сливането на двете роли ще промени вътрешната политика на Виетнам към "ново нормално", при което повечето от старите представи за виетнамската политика, включително тези за колективното ръководство, вече няма да са валидни", заяви Александър Вувинг от Азиатско-тихоокеанския център за изследвания в областта на сигурността в САЩ.

В рамките на първия си мандат като партиен лидер 68-годишният Лам започна мащабни икономически реформи, насочени към повишаване на конкурентоспособността на Виетнам, които срещнаха както подкрепа, така и критики.

Той се ангажира да постигне двуцифрен растеж чрез нов модел на развитие, който да бъде по-малко зависим от евтиното производство, дългогодишната опора на експортно ориентирания подем на страната, движен от чуждестранни мултинационални компании. На моменти действията му предизвикваха тревога сред администрацията и бизнеса, но при прилагането им той демонстрира прагматична гъвкавост.