Вкара ли Съдът на ЕС гей браковете у нас през задния вход?

Държавите членки в ЕС трябва да признават еднополовите бракове, когато те са сключени в друга държава от Общността. Това постанови Съдът на Европейския съюз.

„Отказът да се признае брак между двама граждани на Съюза, законно сключен в друга държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване (…), нарушава тази свобода, както и правото на зачитане на личния и семейния живот“, става ясно от решението на съда.

Предисторията

Решението идва по случая C-713/23, след като две лица с полско гражданство (единият и с германско), живеещи в Германия и сключили брак в Берлин, искат да прехвърлят (транскрибират) брачното си свидетелство в полския граждански регистър. Полските власти отказват с аргумент, че

националното законодателство не допуска брак между лица от един и същи пол.

Институциите във Варшава се позовавали на член 18 от полската конституция:

„Бракът като съюз между мъж и жена, семейството, майчинството и родителството се поставят под закрилата и грижата на Република Полша.“

И така искът на двойката мъже стига до Люксембург, където е седалището на Съда. 

Съдът на ЕС подчертава, че

„държавите членки разполагат със свобода на преценка при избора на начините за признаване на такъв брак“,

но тъй като в полското законодателство няма еквивалентен съюз при еднополови двойки, „пререгистрацията е единственото средство“, което да гарантира, че няма дискриминация.

Какво означава решението за България?

Към ноември 2025 година Полша, България, Румъния и Словакия са единствените държави в ЕС, които не признават никаква форма на еднополови съюзи. Означава ли решението на Съда на ЕС, че това ще се промени? Не точно, казва адвокат Деница Любенова от ЛГБТИ организация „Действие“ пред „Дойче Веле“.

„България е натрупала солиден опит в това да игнорира решенията на Съда на ЕС“,

допълва тя.

Любенова представляваше Лилия Бабулкова и Дарина Коилова пред Европейския съд по правата на човека, които осъдиха България. Двете жени сключват брак във Великобритания през 2016 година, но българските институции отказват да го регистрират. „България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека през 2023 година и има задължението да създаде форма, признаваща връзките между лицa от един и същи пол“, припомня Любенова. „Това задължение сега се потвърждава от решението на Съда на ЕС.“

Поредицата от съдебни решения означават, че

еднополовите бракове трябва да бъдат признавани на цялата територия на ЕС.

Но кога ще се случи това? Зависи от държавите членки, обяснява адвокат Любенова. Ако България не създаде такава форма - брак, граждански съюз или друга, тя ще може да е обект на още дела, които

да губи, и съответно да изплаща обезщетения,

потвърждава тя.

Признаване без задължение за въвеждане на еднополов брак

Съдът уточнява, че задължението за признаване:

• не изисква държавата членка да въведе еднополов брак във вътрешното си законодателство;
• не засяга националната идентичност и обществения ред;
• допуска държавите да изберат процедурата за признаване, но тя не може да прави признаването невъзможно или прекомерно трудно.

В Полша единственият начин за признаване на чуждестранен брак е транскрипция в гражданския регистър, поради което тази процедура трябва да бъде прилагана без дискриминация – както за разнополови, така и за еднополови двойки.

Полската група за правата на ЛГБТ+ общността „Любовта не изключва“ приветства днешното „дългоочаквано решение“, което според нея „не оставя съмнение: съгласно правото на ЕС

Полша е длъжна да издава брачни свидетелства на полски двойки,

сключили брак в друга страна от ЕС.“

Решението по преюдициалното запитване е задължително за всички национални съдилища, пред които бъде повдигнат подобен въпрос. Полският Върховен административен съд ще трябва да се произнесе по конкретния спор в съответствие с тълкуването на Съда на ЕС.

Съдът на Европейския съюз е една от седемте институции на Европейския съюз. Състои от три отделни юрисдикции, една от които е Европейският съд. От създаването му през 1952 г. е базиран в Люксембург. Според чл. 19 от Договора за Европейския съюз основно задължение на Съда на Европейския съюз е да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите.