ВКС върна делото за рухналия хотел "Вероника"
Обвиняемите за смъртта на четиримата работници са с отменени присъди
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) върна за ново разглеждане делото за причиняване на смъртта на четирима човека при срутването през 2015 г. на хотел „Вероника“ в комплекс „Слънчев ден“.
ВКС отменя присъдата на Апелативен съд – Варна в частта, с която Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. са осъдени по чл. 123 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна по отношение на Пламен Н. и Георги Г. Съдебният състав на ВКС отменя присъдата в гражданско-осъдителната й част и я оставя в сила в потвърдителната й част относно Йовко Р. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Делото е образувано по протест и по жалби на Валентин П., Виолета Д., Валентин Т., Мехнур М., Пламен Н. и Георги Г. и на частните обвинители и граждански ищци.
С присъдата на Окръжен съд – Варна Пламен Н. е признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на четири лица и е осъден условно на 3 г. лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок. Георги Г. е признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Пламен Н., причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. лишаване от свобода. Осъдени са солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди. Признати за невиновни и оправдани изцяло са останалите подсъдими.
С присъдата на Апелативен съд – Варна частично е отменена първоинстанционната, като Валентин П. и Виолета Д. са признати за виновни в това, че поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност причинили смъртта на четири лица и са осъдени условно на 3 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. Признат е за виновен и Мехнур М. за това, че поради немарливо изпълнение на дейността технически ръководител причинил смъртта на четири лица, като е осъден условно на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. За виновен е признат и Валентин Т. за това, че поради немарливо изпълнение на дейностите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд причинил смъртта на четири лица и е осъден условно на 2 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. Присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част, подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци по 100 000 лв. обезщетение. Потвърдена е присъдата в частта, с която е оправдан Йовко Р.
Съдебният състав на ВКС приема, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на подсъдимите Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. Съдът не е формулирал ясен и категоричен извод относно пряката, конкретна причина за инцидента, довела до настъпването на съставомерните последици (срутването на хотел „Вероника“) – важен елемент от обективната страна на престъплението по чл. 123 от НК, което е бил длъжен да стори. За да е налице убийство при професионална непредпазливост е необходимо от обективна страна да се установи, че деецът упражнява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, че извършва действия/съответно бездейства в нарушение на норми от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасно упражняване на правно регламентираната дейност, и че допуснатото нарушение на правилата се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
Съдът е потвърдил първоинстанционната присъда в осъдителната й част по отношение на Пламен Н. и Георги Г., които са осъдени в условията на независимо съпричинителство помежду си. Според ВКС така оформилата се правна конструкция е невъзможна, защото както с основание сочи защитата, не е възможно шестима извършители да причинят по непредпазливост смъртта на пострадалите, без да действат като независими съпричинители. Констатира се и недопустимо противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, доколкото в мотивите съдът приема, че е налице независимо съпричинителство между всички осъдени подсъдими по отношение на престъпния резултат.