Владимир Зарев: Всеки писател е един очарователен тиранин

Аз често обичам да повтарям, че всеки писател е един очарователен тиранин. Защото чрез словото той властва над нас, той ни принуждава да го следваме, да се мъчим да го разберем, да вникнем в неговото творчество. Това каза писателят Владимир Зарев по време на срещата си с публиката на 41-ите празници на изкуствата „Аполония“ в Художествената галерия в Созопол.

По думите му всеки на този свят се стреми към властта. Красотата е форма на власт, знанието е форма на власт, да не говорим за парите и тези примитивни форми на власт. Аз вярвам, че 50% от времето, в което бебето плаче, не е защото е подмокрено или гладно, а за да демонстрира своята власт над родителите, обясни той.

Зарев отбеляза, че винаги се е вълнувал от властта. Преди да напише книгата, бил болен и сънувал, че трябва да напише този роман. Изчел почти всичко по темата на автори, които са писали за Исус Христос.

„Аз не съм религиозен, но съм вярващ. Религията е свързана с църквата, тя е институция, а всяка институция има свои правила, закони, изисквания и това ограничава вярата. А в даден момент вярата трябва да бъде свободна като самия човек“, каза писателят.

„Моите родители бяха атеисти, но баба ми беше изключително вярващ човек“, уточни Зарев. Той каза, че чрез този роман се опитал да отговори на три въпроса, които го вълнуват цял живот. 

Първият – по каква привидно неясна причина сказанието за Исус Христос от Назарет вълнува нас, хората, повече от 2 хиляди години. Колко неща са забравени в тези 2000 години и всяка година ние го честваме. Това е така, защото Исус Христос предпочита страданието на кръста пред чудото да се спаси, каза писателят.

Вторият въпрос е по каква неясна причина Бог е пратил на Земята и човек, и Бог. Изпраща това невероятно, почти невъзможно двуединство на Земята. Отговорът е, че във взаимоотношението на бог Йехова към хората се взаимопроникват две неща - натрупваната греховност на хората към Бога, но и греховете на Бог към човека. И там, на кръста, ще бъдат изправени и човекът, и Бог. Разпнат ще бъде и ще страда човекът, но тези страдания ще ги изтърпи и Бог. Това е взаимният съд, но и взаимната прошка между тях. Там, на кръста Христос смирява нас, човеците, иска от Бог прошка, но и получава прошка от Бог. И оттук има един нов вид власт - любовта, която Бог изисква да изпитваме към него и това, което да изпитваме помежду си, обясни Зарев.

Третият въпрос – по каква причина евреите не познават в Иисус Христос своя месия, който те чакат от векове, който те се надяват да дойде, да окрили еврейския народ. Това също е промисъл на Бог Йехова, защото чрез постепенно изграждащата се църква на Иисус Христос Бог Йехова подменя малкия еврейски народ с цялото човечество. Чрез Исус Христос той се превръща в Бог на цялото човечество, на всички нас, каза още писателят.