Владимир Зомбори проговори за миналото си

Владимир Зомбори е избрал за големия финал на “Като две капки вода” да се превъплъти в най-големия артист, когото не е имитирал по време на шоуто.

„Прииска ми се за тези три минути да събера цялата енергия на Фреди през музиката и през това, което е бил той. Историята на парчето The Show Must Go On е невероятна. Той прави записа в болничното си легло. Песента никога не е имала лайф изпълнение. Не е имала свой истински клип – той е сбор от негови други превъплъщения във времето. Но цялата енергия на финала на неговия живот не е затихваща или предаваща се. А е тъкмо обратното! Дори животът му да приключи – шоуто продължава!“ – споделя актьорът пред Мариян Станков – Мон Дьо.

Феноменът на сезон 12 на „Като две капки вода“ Владимир Зомбори – актьорът, който през последните три месеца язди вълната на славата, говори открито за обичта на хората. И защо едва сега – 13 години след началото на кариерата му, публиката го откри.

Предизвиках се като певец в „Като две капки вода“. Нагласата за театралната сцена е много по-различна от тази в „Капките“, където имаш три минути, за да се събереш. Едно е да разконцентрираш в постановка и да си забравиш текста, защото там можеш да нарушиш ритъма и да импровизираш. Но докато върви музиката и забравиш текста, ти не можеш да спреш. Имаш движенческа партитура, която също е на базата на музиката. Трябва да си десет пъти по-концентриран” – казва той.

С артистичните си и вокални умения, с които изуми журито и телевизионните зрители, на Зомбори все по-често му се налага да отговаря на въпроси, свързани с това дали предвижда да гради и музикална кариера след успеха си в шоуто.

“Много хора ме питат дали ще започна да се занимавам с музика. На тях отговарям така – това да можеш да пееш е само малка част от това ти да правиш музика. Аз по-скоро съм добър имитатор на легендарни хора, които са създали невероятна музика. Колкото и добре да я изпея, тези хора преди мен са написали невероятния текст, измислили са вълнуващите мелодии, което е в сърцевината на това да създаваш музика. Аз съм много далеч от това да правя музика и да бъда певец“ – разкрива той и споделя, че винаги е обичал да усеща вълнението в хората.

„Благодарение на оценката на хората на моя труд, придобих самочувствие като артист“, разказва Зомбори и признава, че като дете е екстровертен, а родителите му го насочват към по-сигурни професии като архитектура, например.

Не крие, че му се е налагало, за да се издържа като актьор да работи и като барман.

„Битката да си един от най-добрите у нас, когато става дума за изкуство, трябва да се извоюва. Поне три пъти съм искал да се откажа – преди 10 години имах период, в който работих като барман с нощни смени, за да изкарвам някакви пари. Нещата бяха много зле финансово. По това време бях актьор в Малък градски театър „Зад канала“. Но трябваше да си плащам наема, сметките, да живея, да излизам с приятелите си. По-интересното е, че заведението се държеше от Кремена Халваджиян, която тогава нямаше идея кой съм аз. Просто бях един от барманите там” – разказва спомените си талантливият актьор.

“До ден днешен мои много добри и талантливи колеги не изкарват достатъчно пари. Ако не се завъртиш по телевизията, никой няма да разбере какво можеш и колко си добър. Имах късмета и шанса и да имам този телевизионен праймтайм, в който хората да ме забележат. Аз никога не съм губил вяра в себе си и не мисля, че ще се самозабравя. Обувките на славата са удобни, отварят се и врати, които предлагат интересни нови възможности. Благодаря на феновете си и на публиката“ – казва още той.