Владовците да почерпят днес

На 15 юли Православната църква празнува паметта на свети княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес.

Владимир (956-1015) е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това време най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да е натоварен с отговорността към трона.

Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.

Царуването на Владимир било типично езическо, макар да бил отгледан от баба си - св. Олга. Той бил жесток и безогледен владетел, който правел много езически жертвоприношения. През 988 г., 8 години след възкачването си на власт, той разширява държавата си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва така в търговските интереси на Византия.

Империята действа по стар свой обичай - чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий.

Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и орден за държавни заслуги.

Имен ден на 15 юли празнуват Владимир, Владимира, Влади, Владо, Владко, Владена, Влада и Господин, както и производни техни имена.

Днес честваме и паметта на светите мъченици Кирик и Юлита.

Св. Юлита била християнка от град Икония, Централна Мала Азия. В съзнателна възраст приела християнската вяра, но рано овдовяла и макар да имала благороден произход, не могла да избегне гоненията срещу християните от император Диоклециан. Наложило се заедно с тригодишния си син Кирик да бяга от родния град, изоставила имот и богатство.

Установила се в град Тарс, област Киликия. Но скоро там тя била разпозната като християнка и я изправили пред съда заради отказ да се поклони на обожествявания идол на императора. А отказът от почитане на тези "нови божества" се смятал за държавна измяна и сурово се наказвал от властта.

Запитана за името, рода и отечеството й, мъченицата с детето на ръце смело заявила: "Името, произходът и отечеството ми е небесното царство на моя Христос!".

Разгневеният управител на Тарс Александър взел детето й и заповядал безпощадно да я измъчват. Но тя не се уплашила, не се огънала. Тогава изпадналият в ярост управител хвърлил момченцето й надолу по каменните стъпала и то предало невинната си душа в Божиите ръце, увенчало се с мъченически венец.

Святата му майка била подложена на различни мъчения и публични изтезания още известно време. Виждайки нейното несломимо търпение и безпримерно мъжество, управителят я осъдил да бъде посечена с меч. Това станало в 304 г. Светите мъченици Кирик и Юлита останали навеки застъпници пред Бога за всички нас, за да преодоляваме духа на идолопоклонство на нашето време.