Внимание, вегани! Лимоните невинаги са подходящи за вас

Спазващите диета на растителна основа може би ще преосмислят добавянето на резен лимон към напитките си, защото цитрусовите плодове невинаги са вегански.

Шокиращо?

Причината за скандалното твърдение е восъкът, който се прилага върху кората на цитрусовите плодове.

Веществото, с което често се третират лимоните, обичайно съдържа шеллак, а той се извлича от насекоми. Това категорично изяснява  крайно противоречивото твърдение, изказано неотдавна в „Туитър” от кулинарния автор Джак Монро.

Лимоните, както и много други плодове – пъпеши, праскови, авокадо, ананаси, ябълки, круши, често биват обработвани с восъци, за да се поддържат външният вид и свежестта им.

Освен шеллак, който се секретира от женската щитоносна въшка, покритието може да е и от пчелен восък, който също не е вегански.

Обикновено на етикетите на третираните плодове пише с какво са третирани (ако въобще са) и дали въобще стават за консумация. Обикновено ограниченията са заради обработката с токсични консерванти (като имазалил, тиабендазол, пириметанил и др.).

Надписът предупреждава, че кората на лимоните е третирана с химикали и поради това не е годна за консумация 

Шеллакът може да е изписан и като Е904. Природната смола се секретира от определени женски насекоми, паразитиращи по дърветата в субтропическите и тропическите райони, предимно в Югоизточна Азия и Индия. Освен за повърхностно третиране на плодове, в хранително-вкусовата промишленост шеллакът се използва като съставка на глазури за шоколад, бонбони, дражета, тестени изделия. С помощта на шеллака се създават покрития за дъвки, кафе на зърна, ядки.

Шеллакът е един от химикалите, които хранителната промишленост използва като глазиращи агенти - вещества, които се нанасят като тънък слой (гланц) върху повърхността на хранителните продукти, като по този начин се явяват компонент от защитното покритие. Тези агенти запазват свежестта на храните като ги предпазват от изсъхване, загуба на тегло и ценни съставки като витамини и ароматни вещества, а същевременно ги предпазват от нежелателно въздействие на околната среда (напр. окисляване, микробно замърсяване и др.). Не на последно място — с помощта на глазиращите агенти може да се придаде по-привлекателен външен вид на продуктите.

В качеството на глазиращи вещества се използват преимуществено сгъстители и желиращи средства, полимерни дисперсии, глицерин, моно- и диглицериди на мастните киселини, натурални и синтетични восъци. Използваните количества са незначителни и съставляват 0,1–1%. За повърхностна обработка на цитруси се използва 0,1 г/кг плодове. Нанасянето на покритието обикновено се извършва чрез пръскане, потапяне или обмазване. Някои вещества преди нанасяне трябва да бъдат приведени в стопено състояние. Такива са восъците.

Понякога за целенасочена промяна на свойствата на глазиращите вещества към тях се добавят други съставки. Например глицеринът действа като овлажнител, консервантите удължават допълнително срока на годност на покрития с гланц продукт, бели пигменти го защитават от действието на светлината, а водоотблъскващи вещества — от водата.

Глазиращи агенти се използват в широк кръг хранителни продукти като дражета, бонбони и други сладкарски изделия, сирене, цитрусови плодове, риба, месо и колбаси, кафе на зърна, дъвки, стафиди и други сушени плодове.