ВНИМАВАЙТЕ! Инфарктите и инсултите зачестяват при резки промени на времето

Повишение на инфаркти и инсулти се регистрира в болниците, а причина са ниските температури. Особено рискови са идните дни, в които прогнозите са за рязко повишение на градусите, от минус 20 до над 10. Именно такива периоди кардиолозите определят като “сезона на инфарктите”. Невролози пък отчитат традиционно завишаване на инсултите през февруари, тъй като времето влияе на малките и средните съдове, а също и на венозното оттичане.

Ниските температури предизвикват спазъм на артериите, който води до нарушение в кръвооросяването. Според специалисти от ИСУЛ прираст има както при исхемичните инсулти (запушване на съда), така и при хеморагичните (с кръвоизлив).

Забавеното оттичане на кръвта намалява притока на кислород и глюкоза към мозъчните структури и основно към нервната клетка. Именно това посочват за един от механизмите за получаване на исхемичен мозъчен инсулт, или както хората го наричат - “удар”.

Кардиолозите сочат като причини за стигането до инфаркти нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки), до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип, например.

Пред “Труд” проф. Лилия Демиревска, част от екипа на Клиниката по кардиология във ВМА разкрива, че според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът “падне” под 12C. “Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане, най-рискови са температурните колебания”, заяви кардиологът.

“Ниските температури през зимата водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето - коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено.

Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане”, обясни проф. Демиревска. Кардиологът посочи, че това е нормална реакция към студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания, особено по време на физическо натоварване. “В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт”, посочи още специалистът.

“По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия”, дава примери кардиологът.

Проф. Демиревска отбеляза и че зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност. “При повишените нужди на организма за справяне с критични ситуации, каквото е едно възпаление, много бързо може да се изчерпят възможностите за компенсиране на вече увредената сърдечна функция. Това води до рязко влошаване и нужда от постъпване в болница за лечение на състоянието”, предупреди специалистът. Тя съветва да не се подценява болката в гърдите. “При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите - поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул, драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт”, предупреди още проф. Демиревска. “Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт”, е призивът на кардиолога от ВМА.

“При пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент”, споделя опита си проф. Демиревска. Тя допълни, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение.