Водата свършва - кои първи ще платят цената
Водният стрес вече засяга около 30% от населението на ЕС, а щетите от суши надхвърлят 9 млрд. евро годишно
Недостигът на вода в Европа вече не е само екологична тема, а се превръща в директен риск за индустрията, енергетиката, земеделието и технологичния сектор. В редица европейски държави фабрики спират работа поради суша, атомни централи намаляват капацитета си заради ниски нива на реките, а фермерите отчитат загуби на реколта. Тези процеси показват, че водата влиза в същата стратегическа категория като енергията, суровините и веригите за доставки.
Тези предизвикателства ще бъдат в центъра на стратегическия разговор за бъдещето по време на Green Transition Forum 6.0. От 1 до 5 юни 2026 г. София ще бъде сцена на един от малкото реални дебати за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Събитието събира нобелови лауреати, бивши премиери, водещи икономисти, европейски комисари, инвеститори и индустриални лидери, пише Дир.бг. В рамките на петте дни се очакват над 7000 участници.
Според данни на Европейската комисия водният стрес вече засяга около 30% от населението на ЕС всяка година, а щетите от суши надхвърлят 9 млрд. евро годишно. Рекордно ниските нива на реки като Рейн, Дунав и По показват колко бързо дефицитът на вода влияе върху транспорта, енергетиката и индустрията.
През 2018 г. ограниченията в корабоплаването по река Рейн доведоха до щети за логистиката и химическия сектор в размер на 2.8 млрд. евро. Когато нивата на реките паднат, компаниите са принудени да използват повече плавателни съдове с по-малък товар, което оскъпява транспорта и нарушава индустриалните вериги.
Агросекторът остава най-големият потребител на вода в Европа, като усвоява близо 60% от ресурса. Екстремните климатични явления и засушаванията вече струват на европейските фермери над 28 млрд. евро годишно под формата на по-ниски добиви и повишени разходи за напояване.
За България проблемът е пряко обвързан със състоянието на инфраструктурата. Страната е сред държавите с най-големи загуби по ВиК мрежата в Европа, като в определени региони те надхвърлят 60%.
Това прави модернизацията на мрежата и прехода към "water-smart economy" (икономика с умно управление на водите) въпрос на национална и икономическа сигурност.