Връхлитат ни юлските горещници, слънцето пържи до 40 градуса

В българския народен календар 15, 16 и 17 юли са наречени „горещници”. Според народните вярвания, това са най-горещите дни в годината и на тях празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огъня, като хлебари, ковачи и други.

Празнуването на Горещниците, има далечен произход, разказва журналистът етнолог към Института за етнология, фолклористика и етнографски музей към БАН Антоанета Титянова. 

В миналото българинът изцяло е вярвал, че природата и природните явления имат определена сила върху неговия живот и, ако през зимата повечето празници са свързани с водата, то през лятото са свързани с огъня.

„Той дава живот, но е и стихия, която може да изпепелява и да вреди, затова те много строго са почитали тези три дена. Самият месец юли се смята за най-горещият, затова е бил наричан още Червен, Цървеник или Горещляк“, каза Титянова. Това са дните на християнските светци Кирик и Юлита, на св. мъченик Атиноген и св. мъченица Юлия, 17 юли – на св. великомъченица Марина Антиохийска, наричана също Марина Огнена.

По думите на етнолога жената е имала специална роля в българското семейство – да не позволява огънят в огнището да загасва цяла година. На първия ден от горещниците той се загася, на втория не се пали нищо и на третия се пали „нов“ или „жив“ огън. Това е един от най-важните обичаи за тези три дена, подчерта Титянова.

„Имало е специален обред в центъра на селото, където се е и палел. Хората са се събирали и всички са взимали от него, за да го пазят до следващите празници. Има и легенда свързана със запалването. Търсят се специални дървета – липа, леска, хвойна от двама братя близнаци или мъже, които имат сходни имена. Те трият клоните на дървото, докато се запали огъня“, разказа Антоанета Титянова.

Други поверия са, че не трябва да се работи на тези дни. Жените не трябва да вършат никаква домакинска работа, смята се, че който носи дреха, ушита на този ден ще го застигне болест. Не трябва да се жъне, да се копае, да се коси, да се работи нито по полето, нито вкъщи, за да няма огън, защото се смята, че ще им изгори къщата или нивата.

На Горещниците също така се вярва, че водите пречистват. „Смята се, че св. Марина има и лечителски способности и българите на всеки от тези три дни се топвали по три пъти във вода за здраве. Ходи се на минерални води, но не е задължително. В село Кремиковци се събират, въпреки че водата не е лековита“, сподели етнологът.

В различните области на България дните имат и различни имена освен Горещници. В някои райони са ги наричали Блъсъци, защото се е вярвало, че огънят слиза от небето с гръмотевици и светкавици или Германовци, от св. Герман, един от повелителите на градушката и природните стихии. Всеки един ден от трите си има собствено име. В Северна България са познати по-често като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария.

„Освен това са гадаели по тях какво ще е времето през зимата. Декември, януари и февруари са съответствали на първия, втория и третия ден и така се е разбирало дали зимата ще е мека или не“, обясни още Титянова.