Връщат разпределението на лекарите

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект за изменение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С нея се предвиждат редица изменения.

Таксите за обучение вече няма да се изчисляват като процент от работната заплата, а тази за дентална медицина се увеличава почти двойно.

Правят се промени в правилата за специализация по обща медицина, като се въвежда и заплащане от министерството на здравеопазването. Предвидени са изменения, касаещи срока за завършване на специализация, начина на определяне на изпитните комисии и времето за провеждане на изпити.

Лекарите специализанти по държавна поръчка ще получават две минимални работни заплати, а по някои специалности, определени от министъра до 3.

Най-сериозната промяна е свързана с въвеждането на задължение, лекарите, които са специализирали по държавна поръчка да работят най-малко три години в някое от определените със заповед на министъра лечебни заведения.

До сега наредбата задължаваше лекарите да работят в лечебното заведение, в което са специализирали за срока на обучението си. С измененията, те ще трябва да работят в друго лечебно заведение.

Ежегодно със заповед, министърът на здравеопазването ще определя лечебните заведения в страната, където лекарите придобили специалност ще могат да изкарат трудовата си повинност. Ако до 6 месеца лекарят не започне работа в някое от тези лечебни заведения, ще бъде длъжен да върне парите, платени от МЗ. Критерии и правила за определянето на тези ЛЗ в наредбата няма. Няма яснота и дали лекарят ще връща парите, ако никоя от определените от министъра болници не иска да го наеме.

Въведеното задължение за работа в определени от МЗ болници за срок от 3 години на практика връща съществуващото „разпределение” на медиците по времето на комунистическата държава. След демократизацията на страната ни задължителното разпределение на лекарите беше отменено, като несъвместимо с правата на човека в една съвременна демократична държава.

Предлаганите от МЗ за обсъждане промени в Наредба № 1 връщат тази форма на трудова повинност. Лекарят, специализирал по „държавна поръчка” вече не само ще е длъжен да работи в България, но и да полага труд в едно от определените със заповед на министъра лечебни заведения. Държавата не се интересува дали същият лекар вече е устроил живота си, семейството си децата си в друг град. Ако иска да остане там, където вече е устроил живота, си трябва да си плати за това своеволие на държавата. Такъв лекар с вече придобита специалност ще бъде принуден да приеме каквито да са условия на работа, заплата и пр., защото в противен случай ще бъде уволнен и трябва да връща пари.

Тази форма на принудителен труд, освен че суспендира основни човешки права, представлява и недопустима намеса, както на пазара на труда, така и на пазара на медицински услуги. Лечебните заведения, определени от министъра за разпределение на лекари специалисти ще получат предимство пред другите лечебни заведения, които привличат лекарите, чрез условията на труд и размера на заплатата. В мотивите към наредбата тези въпроси не са засегнати.