Всеки българин може да бъде убит от мълния

На практика, при липса на късмет, абсолютно всеки българин може да бъде убит от мълния – при това през 21-и век. Такива са изводите от тревожната статистика, огласена днес, според която около 80% от сградите у нас нямат мълниезащитни инсталации или ако имат, те отдавна не работят.

Трагичният инцидент от понеделник вечерта, при който мълния уби 47-годишен мъж в столичния жк „Люлин”, освети за пореден път фрапиращи пропуски в законодателството, свързано с мълниезащитата, и отчайващото състояние на сградите в почти цяла България в това отношение. Около 80% от сградите в България нямат подходящи инсталации срещу мълния и гръм или те не работят, изчисли Христомир Иванов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Същия процент посочва и инж. Ернесто Стефанов, автор на книга за защитата от мълнии.

„Сравнително добро е положението с новите сгради, тъй като те не могат да получат разрешение за експлоатация без документ, че такава инсталация е изградена. При старите сгради обаче ситуацията е много лоша, бих казал трагична. В това число и с т.нар. панелки. Те са строени преди 30-40 г., след което покривите им са претърпели множество ремонти, без последващи проверки за изправност на мълниезащитните инсталации. Което е много неправилно, защото едно от първите неща, които правят майсторите, когато се качат на покрива да полагат нова изолация, е да изрежат всички стърчащи железни елементи”, пояснява Иванов.

В държавата няма конкретен орган или институция, който да отговаря за контрола над мълниезащитните съоръжения. Правилата за защита от мълнии са уредени в наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приета през 2010 г. Към нея обаче не е създадена структура, която да я прилага. Задължението по спазването е поверено на собствениците и ползвателите на сгради. Те са натоварени и с отговорността за поддържането на мълниезащитните уредби. При многофамилните жилищни сгради същата отговорност се пада на домоуправителите, а в училищата - на директорите. След това обаче нито един орган няма задължение да следи как тези хора изпълняват отговорностите си. Дори да бъде констатирано, че защитата срещу мълния в дадена сграда не работи, сигнала няма на кого да бъде предаден и всичко остава на добрата воля на гражданите.

Така излиза, че на практика в момента почти всеки български гражданин е потециална жертва на мълния, стига да има лошия късмет в момент на силна буря да е в сграда с неизправна инсталация, а такива у нас са около 80% от всички построени. Според Христомир Иванов през последните години гръмотевичната дейност се е увеличила 4 пъти. По  данни, обобщени в наредбата от 2010 г., средният брой на дните с гръмотевици за страната е бил 30 на година. Над нормата са били Райково с 41 дни, Чирпан - 39, София – 38.5, Ботевград – 37, Враца - 36.5, Долна Митрополия – 35, и т.н. Годишно най-много мълнии на квадратен километър падат в района на Враца – 15, София, Кюстендил, Ботевград, Ловеч, Чирпан, Райково, Сандански – по 12, и т.н.