ВСС препоръча на новия шеф на съда в Сливница да организира обучения на съдиите

Новини
14:31 - 28 Май 2024
1022
ВСС препоръча на новия шеф на съда в Сливница да организира обучения на съдиите

Съдийската колегия избра нов председател на районния съд в Сливница, на когото препоръча да предприеме мерки за повишаване на квалификацията на магистратите там. Поводът – от 2020 г. до момента РС-Сливница е осъден да плати над 4.5 млн. лева като обезщетения за нарушаване на правото на Европейския съюз.

Ангелина Гергинска беше единственият кандидат за председател на РС-Сливница. Тя е съдия в този съд от 2006 г., преди това девет години е била следовател в Столичната следствена служба. От 1 февруари 2024 г. е и.ф. председател, преди това не е заемала административна длъжност.

По време на изслушването ѝ представляващият Висшия съдебен съвет и председател на бюджетната комисия Боян Магдалинчев заяви, че от 2020 г. до момента РС-Сливница е осъден да плати над 4.5 млн. лева обезщетения за нарушения на правото на ЕС.

Става дума за това, че до 2019 г. българският Наказателен кодекс (чл. 251) предвиждаше затвор до 6 години или глоба, както и отнемане в полза на държавата на сума, която не е декларирана при преминаването на границата.

Съдът в Сливница е пограничен и е разглеждал множество дела, предимно на турски граждани, които пътуват най-вече от Германия към Турция и обратно, които пренасяли през границата големи суми, но не ги декларирали. И след като бъдат „заловени“ на границата, те били не само осъждани, но и парите са били отнемани от съда в полза на държавата.

През 2019 г. Съдът на Европейския съюз, след преюдициални запитвания на Софийския градски и Софийския апелативен съд, заяви, че отнемането в полза на държавата на сумата, която не е декларирана при преминаване на външната граница на ЕС, в комбинация със затвор или глоба, предвидени в чл. 251 от НК, противоречи на правото на ЕС. Според съда в Люксембург дори само отнемането на въпросната сума в полза на държавата е несъразмерно наказание и надхвърля границите на необходимото задължение за деклариране на суми над 10 000 евро през външната граница на ЕС (виж повече тук).

След произнасянето на СЕС, парламентът промени НК, както и Закона за отговорността на държавата и общини за вреди, в който регламентира реда за разглеждане на искове за нарушено право на ЕС, включително от съдилищата.

След измененията започват и делата за търсене на обезщетения заради отнетите суми.

В тази връзка днес Магдалинчев попита Ангелина Гергинска защо така се случва, че основно съдът в Сливница е осъждан за нарушено право на ЕС, а не и останалите погранични съдилища като този в Свиленград, например. По думите му това е систематичен проблем.

„Митницата на ГКПП-Калотина работи добре. Ние също сме ги питали като свидетели по делата. Просто работят добре. Как работят на другите пунктове не мога да кажа. Но явно при нас работят добре и установяват такива нарушения“, отговори кандидатката за председател на съда. Тя допълни, че съдът прилага закона такъв, какъвто е, включително и до приемането на решението на СЕС.

„Съдът в Сливница е многократно осъждан и ние, съдебната система, плащаме добре“, коментира Магдалинчев.

Гергинска заяви, че е запозната с делата, по които РС-Сливница е осъден и никъде не е видяла той да е упрекнат, че е действал неправилно при прилагането на закона.

Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова на свой ред постави въпроса дали в съда са правили анализ на съдебната практика – за осъжданията за нарушено право на ЕС. „Изследвани ли са конкретно причините за осъжданията и кога се е случило това – след преюдициалните запитвания или преди измененията в наказателните закони?“, попита Захарова.

Ангелина Гергинска заяви, че е имало обсъждане между съдиите, търсили са съдействието и на въззивния съд. „Тези дела са следствие на измененията в законите. От много отдавна не сме имали такъм проблем“, каза тя. И допълни, че и в момента има дела по ЗОДОВ, дори ѝ предстои да изготви отговор на искова молба.

След изслушването ѝ представляващият ВСС заяви, че проблемът си остава и посочи, че обезщетенията, които се плащат, са сериозен сигнал за квалификацията и опита на съдиите.

Но той не намира вина за това персонално у Ангелина Гергинска, която не е гледала такива дела и не е била и административен ръководител към онзи момент. Заради това заяви, че не вижда причина да не я подкрепи за поста.

„Налице са всички основания за избор с единствената препоръка колегата да предприеме мерки за повишаване на квалификацията на съдиите от РС-Сливница в конкретната материя. В тази насока и ние бихме могли да се ангажираме, както и ресурсът на НИП за обучение, разясняване на актуалната законодателна база в тази насока“, каза на свой ред Галина Захарова.

И кадровиците единодушно избраха Ангелина Гергинска за председател на районния съд в Сливница.

Не за първи път ВСС се занимава с размера на обезщетенията, които плаща РС-Сливница.

Преди две години Пленумът на съвета отпусна близо 1.8 млн. лева на съда, който беше осъден по дела за вреди за нарушено право на ЕС. Тогава се оказа, че тези производства не са стигнали до ВКС, защото решенията не са били обжалвани от тогавашния председател на РС-Сливница Мариана Маркова.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков посочи, че преценката на Маркова е неправилна и че тя носи отговорност за всяка стотинка. Била е длъжна, по думите му, да мине през всички инстанции. „ВАС е страна в момента по много дела и изчерпваме всички възможности. В момента практиката по тези искове се прави, това е нова материалноправна норма и сме длъжни да атакуваме всяко решение“, каза Георги Чолаков. Тогава той предложи ВСС да подпомага при процесуално представителство съдилищата, които са страни в искови производства за нарушено право на ЕС. Идеята на Чолаков беше да се открият 2-3 щата за юрисконсулти във ВСС, които да се занимават само с процесуалното представителство по искове срещу съдилища за вреди. Той изтъкна, че ВАС помага на административните съдилища, а ВСС може да подпомогне общите. За целта обаче съдилищата трябвало да уведомяват съвета за такива искове, а той да създаде регистър, за да е ясно „къде ни съдят в държавата“ (виж още тук). Така и не се стигна до осъществяването на предложението, нито е известно да има някакво развитие в тази посока.