Вторият по власт в Китай се оттегля

След десетилетие, прекарано в сянката на президента Си Цзинпин, Ли Къцян прави финален поклон в качеството си на премиер. Това е показателно за една промяна в политиката на Китай, а именно оттеглянето на квалифицираните технократи, помагали в управлението втората икономика в света, за да се даде път на лица, известни главно с безрезервната си лоялност към най-могъщия лидер в съвременната история на Китай.

След като през октомври напусна влиятелния Постоянен комитет на Политбюро на управляващата Китайска комунистическа партия, макар и да не е достигнал пенсионна възраст, последната важна задача на Ли остана да произнесе днес реч за състоянието на страната пред послушния парламент. Казаното от него целеше за пореден път да увери гражданите в устойчивостта на китайската икономика и в него имаше малко нови неща.

Ли някога изглеждаше като потенциален върховен лидер, но с времето беше все по-силно изместван от Си, чиито правомощия растяха.

Си привлече армията и службите за сигурност в помощ на „великото подмладяване на китайската нация“. Ли, от своя страна, оставаше в сянка и понякога беше трудно човек да си спомни, че формално погледнато той е втори по ранг в партията. 

Ли „беше премиер, който до голяма степен беше държан настрана от светлината на прожекторите по заповед на шефа“, каза Стив Цан, директор на Китайския институт към Училището за ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет и дългогодишен наблюдател на китайската политика. 

Фактът, че Ли не изглеждаше изцяло като лоялен поддръжник на Си в една епоха, в която личната лоялност е на първо място, може би е „единствената причина, поради която той ще бъде запомнен с добро“, допълни Цан. 

През по-голямата част от кариерата си Ли беше известен като внимателен, способен и много интелигентен бюрократ,

израснал и обвързан с ориентираната към консенсус комунистическа партия, която автоматично потиска несъгласието.

Като губернатор и след това партиен секретар на гъсто населената провинция Хънан през 90-те години Ли потули съобщения за огнище на СПИН, свързано с изкупуване на кръв от нелегални кръгове. Твърди се, че това е ставало със съгласието на местните власти, пише БТА. 

Въпреки че скандалът избухна преди Ли да встъпи в длъжност като губернатор на Хънан, неговата администрация започва да работи за заглушаване на информацията, да пречи на жертвите да потърсят обезщетения и да тормози гражданите, които работят на частни начала в полза на сираци и други засегнати. 

Но Ли също така си изгради и малко по-различен публичен образ – на англоговорящ представител на едно поколение политици, които са научени да бъдат по-отворени към либералните западни идеи.

Той влиза в политиката в хаотичните времена на Културната революция, продължила от  1966 до 1976 година и благодарение на собствените си качества, а не на политически връзки, успява да постъпи в престижния Пекински университет, където следва право и икономика.

След дипломирането си Ли започва работа в оглавяваната от бъдещия президент и партиен лидер Ху Дзинтао Комунистическата младежка лига – организация, която подготвя студентите от университетите за партийна кариера.

Не след дълго Ли се издига в йерархията. 

Той успява да демонстрира необичайна искреност в редиците на доста безличните китайски бюрократи. В телеграма на Държавния департамент на САЩ, публикувана в „Уикилийкс“, Ли е цитиран да казва на дипломати, че

статистиката за китайския икономически растеж е „изкуствено създадена“ и че вижда по-точни показатели в данните за търсенето на електроенергия, железопътния товарен трафик и кредитирането.

Макар и да не е популист, в публичните си изявления Ли е значително по-енергичен в сравнение с обичайно инертния Си. 

Факт е, че за разлика от непосредствените си предшественици, Ли до голяма степен не успя да се възползва ефективно от предоставените му платформи. На ежегодната си пресконференция, изнасяна в заключителния ден на годишната сесия на китайския парламент, Ли най-вече повтаряше обсъдените точки и рецитираше статистически данни.

По при сътресенията в хода на продължилата три години борба с коронавируса, Ли на практика остана невидим.

Ли, който има скромен произход, беше смятан за наследник на Ху за президентския пост. Но нуждата от баланс сред партийните фракции подтикнаха ръководството да постигне консенсус, избирайки Си – син а бивш вицепремиер и партиен лидер. 

Двамата никога не постигнаха нищо подобно на партньорството, което характеризираше отношенията между Ху и неговия премиер Вън Цзябао или пък Мао Цзедун и непоклатимия Чжоу Енлай, макар че Ли и Си никога не са имали открити разногласия по основни въпроси. 

„Си не е пръв след равни, а по-свой начин той стои над равните“, каза Чън Ли, експерт по китайска политика в института „Брукингс“ във Вашингтон. В крайна сметка

Ли беше „екипен играч“, който поставяше партията на първо място, допълни американският експерт. 

Междувременно авторитетът на Ли постепенно започна да се срива, като началото този процес бе свързано с проведената през 2018 г. реорганизация на службите. Макар и на някои хора да им се искаше Ли да е „по-влиятелен или решителен“, той губеше почва под краката си, понеже Си прехвърли повече правомощия от Държавния съвет и кабинета към партийни институции, каза още Чън Ли.

Очаква се тези промени за разширяване на партийния контрол да продължат в още по-голяма степен и на настоящото заседание на парламента.

В същото време изглежда, че Си отдава предпочитание на отдавна доверени му братя по оръжие като икономическия съветник Лю Хъ и ръководителя на законодателната власт Ли Чжаншу за сметка на Ли, правейки го по-незабележим и по-малко влиятелен. 

Неговото напускане оставя сериозни въпроси относно бъдещето на частния сектор, който Си ограничаваше, както и за по-широките икономически реформи, подкрепяни от Ли и неговата група.

Очакваният негов заместник Ли Цян е приятел на Си от времето, когато е бил в провинциалното правителство и е известен най-вече с безмилостното прилагане на продължилата месеци наред блокада срещу разпространението на коронавируса в Шанхай от миналата пролет.

„Ли Къцян се свързва с по-икономически ориентиран подход към управлението, който силно контрастира с идеологическия тон, който Си внася в политиката“, казва Рана Митър от Оксфордския университет.

„Ли може би е последният премиер от този тип, поне за известно време“, допълни той.

Ли може да бъде запомнен не толкова с постигнатото от него, колкото с факта, че е последният технократ начело на Китайската комунистическа партия, каза Карл Минцнер, експерт по китайско право и управление в нюйоркския университет „Фордъм“.

В политическо отношение авторитарните тенденции на Си създават рискове от завръщането на практики от епохата на Мао, когато политиката на елита става „още по-подла, порочна и нестабилна“, допълни Минцнер.

Оттеглянето на Ли „бележи края на една епоха, в която основни критерии за амбициозните служители, стремящи се към по-висок пост, бяха експертните знания и умения и постиганите резултати, а не политическата лоялност към самия Си“, заключи американският експерт.