Ян Енглерт : Влязох в голямото кино с "Осъдени души"

Големият полски актьор Ян Енглерт сподели, че филмът на режисьора Въло Радев „Осъдени души”, в който той играе култовия отец Ередия, му е отворил пътя към голямото кино. И с усмивка добави, че много зрители по света всъщност смятат, че той е български актьор. „Казваха ми, че съм най-добрият български актьор в Полша и най-добрият полски актьор в България”, добави харизматичният артист.

Проф. Ян Енглерт пристигна в София, за да бъде удостоен с почетната титла Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Освен талантлив актьор, полякът е и театрален режисьор, педагог, преподавател в театралната академия във Варшава и артистичен директор на Народния театър в полската столица. Почетното звание му беше връчено на тържествена церемония в събота сутринта в кино „Одеон” от ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев. По време на срещата със свои колеги от България и с почитатели стана ясно, че 45 години след излизането на екран на „Осъдени души” 75-годишният поляк с магнетични сини очи продължава да е все така популярен и обичан сред българските зрители, които добре го помнят като отец Ередия.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев връчи на Ян Енглерт решението на Академичния съвет за удостояване с почетното звание Доктор хонорис кауза


„В Полша в такива случаи казват, че е време да се мре”, разсмя публиката Ян Енглерт, след като получи почетното отличие от ректора проф. Семерджиев. Полският творец отбеляза с чувство за хумор, че въпреки че е изиграл над 100 роли в киното, единствената кино награда, която има, е заради „Осъдени души”. „Нямам комплекс, че не съм получил „Оскар”, сподели през смях актьорът. Той призна, че винаги с радост идва в София, защото тук има много приятели и защото тук се чувства като у дома си.

„Преди 45 години съдбата ме изпрати в София. Тук срещнах прекрасни творци, прекрасни колеги. Тук Въло Радев повярва в мен, чуждия и ми повери пресъздаването на образа на култовия образ на отец Ередия в “Осъдени души”. Филм-феномен гледан от повече зрители, отколкото е населението на България”, каза професорът. „Вече минаха 45 години, които свързваха моя професионален живот с българската култура. Това дължа на актьорската професия, която упражнявам 60 години. Отец Ередия влезе в моя живот и сега съвсем като отец Ередия стоя пред вас, поемайки риска да произнеса слово”, каза в началото на чист български Ян Енглерт, след като получи отличието на НАТФИЗ.

„Осъдени души” е толкова ключов, значим филм в българската филмова история. Става дума за сюжет, написан от български автор, но сюжетът се развива в Испания. Основните персонажи са испанец, англичанка и американци. Основните актьори са поляк, унгарка и руснаци и няколко българи тогава мастити актьори. И изведнъж този международен проект, в който българското участие не е особено голямо, в който сюжетът не е свързан с България, стана ключов филм за българската история и за няколко поколения българи. Защо се получава така? Става дума за емоционалното съпричастие – онова, което дава усещане за универсалност. Романът на Димитър Димов е универсален и всички, които са свързани с него се чувстват от едно глобално семейство”, коментира от своя страна ректорът на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев.

Героят на Димитър Димов – отец Ередия всъщност се е превърнал в символ на фанатичната вяра и в символ на крайностите. В този смисъл Ян Енглерт сподели, че самият той няма как да се отъждестви с героя си, тъй като смята, че крайностите, както и всяка форма на фанатизъм, са нещо много опасно.

„Отец Ередия е съществувал, съществува и ще продължи да съществува. Във всеки един от нас съществуват и ангел, и дявол. Има и една междинна форма и това са артистите.

Професията, която упражнявам много лесно може да се изобрази като едно криво огледало. В много случаи, когато един артист зададе въпроса на огледалцето: „Кой е най-хубавият на този свят”, то отговаря „Ти”. И на мен ми отговаря по същия начин, но казва „Има и още една Снежанка”. Стремя се да избягвам това и се опитвам да се спася от това с един ироничен поглед към себе си”, иносказателно обясни полският кинодеец и театрал.

Ян Енглерт разкри, че и имал щастието да прочете „Осъдени души” на полски преди да се снима във филма и е бил наясно със сюжета. „Всъщност аз бях ангажиран за ролята на американеца, а не за ролята на отец Ередия. Когато дойдох в България да меря костюма, полската актриса Ядвига Янковска-Чешлак беше фаворит за ролята на Фани Хорн. Въло Радев търсеше актьор, който да й партнира като отец Ередия. Една вечер се върнах в хотела, но изведнъж ми казаха, че снимките с чуждите актьори не вървели и ме помолиха да се върна на снимачната площадка и да се опитам да направим с Янковска-Чешлак сцена с нея на полски. Заснехме тези пробни сцени и след това Въло Радев ми предложи ролята на Ередия. А когато се съгласих Янковска отказа. И аз половин година пътувах до София на пробни снимки с различни актриси. Най-накрая Въло Радев взе решение, което може да се каже, че беше хазартно решение. Той хареса за ролята на Фани Хорн унгарката Едит Салай. Това беше неин абсолютен дебют. Но след като вие питате дали знам какво се случва с нея и къде е тя сега, значи този неин дебют е бил успешен”, разказа Ян Енглерт.

Актьорът разкри, че след края на снимките никога повече не се е виждал с Едит Салай и доколкото знаел тя никога повече не се е занимавала с кино. Знаел само, че живее в Париж. На въпрос дали я е харесал тогава Енглерт отговори, смеейки се: „Не си спомням”. Това предизвика бурен смях в залата, тъй като кинаджиите и зрителите, изкушени от „Осъдени души”, добре знаят, че полякът и унгарката едва са се понасяли на снимачната площадка и не питаели топли чувства един към друг. Пред колеги Ян Енглерт споделял, че рядко бил виждал толкова студена и високомерна жена.

Днес големият актьор не пожела да влиза в детайли за професионалните си отношения с Едит Салай. Благодари обаче специално на режисьора Въло Радев, който уви вече не е сред живите, както и на оператора на „Осъдени души” Христо Тотев – той бе сред присъстващите на тържествената церемония в кино „Одеон”.

Ян Енглерт бе щастлив да прегърне в София своя приятел оператора Христо Тотев, който снима актьора в "Осъдени души"

„Вероятно Въло Радев е намерил нещо в този невисок човек, който няма тези черни, искрящи очи на Ередия”, каза за себе си синеокият актьор. И добави: „Първоначално си казвах текстовете на полски, после на руско-полски, после на руско-полски-български, но всички знаят, че накрая филмът беше озвучен от Коста Цонев.”

Ян Енглерт се върна назад в спомените си и разкри, че научил и сравнително бързо български език. Някои кинаджии обаче тогава не знаели, че той разбира нашия език и когато станало ясно, че полякът ще играе йезуита дочул какво се говори за него в барчето на филмовото студио, където снимал: „Тоя играе Ередия? Еби му майката.” „Моля, да ме извините за тези думи, но това е просто цитат”, елегантно се измъкна актьорът.

Полският професор споделя мнението, че с Бог се разговаря в стихове. И добави: „Защо цялата класика е написана в стих? Защото трудно може да се разговаря с Бог в проза.” След което обясни, че ако трябва да избира каква музика би слушал, то това е Бах. „Искам да помоля 30, 40 и 50-годишните да ме извинят, аз съм абсолютен дилетант в областта на попмузиката. Моята 19-годишна дъщеря ме презира. Аз не използвам интернет и тя всеки ден ми казва: „Ти си вече умрял”. Аз имам такъв проблем, че когато свири музика не мога да чета вестник. Това изглежда е някакъв недостатък. Не си пускам радиото в колата. Музиката сякаш ме всмуква”, открехна душата си големият артист.

Ян Енглерт сподели и свои размисли за младите театрали, на които преподава. „Студентите във Варшава, но според мен това е тенденция в цял свят, са много интересни, когато пеят. Но когато започнат диалог, са банални и скучни. Защо? Мисля, че песента, тъй като е написана с ноти, дава възможност да вложат в тези ноти своите чувства и своя талант, да ги изразят чрез тези ноти. А когато върви диалог това е писане на ноти. А талантливи композитори няма много”, смята известният поляк. Според него най-хубавото в актьорската професия е, че всяка вечер, когато актьорът умира в края на представлението, на другия ден може да възкръсне.

„Когато някой от друга култура погали твоето самочувствие наистина е много хубаво”, благодари Ян Енглерт за признанието, което получава в България. „Остаряването, сега вече знам това, е загуба на самочувствие. Благодаря на академичната общност на НАТФИЗ начело с ректора проф. Семерджиев за инжекцията самочувствие. Удостояването ми с това почетно звание е афродизиак за оставащите ми години професионален живот”, заключи под бурни аплодисменти магнетичният Ян Енглерт.

Снимки: Агнес Методиева