Яра Бубнова пак напира да е шеф на Националната галерия, отрязаха я

Изкуствоведката Ярослава Бубнова, която е в пенсионна възраст, е искала да продължи да бъде директор на Националната галерия и е подала документи за участие в конкурса за нов шеф. Комисията към Министерство на културата, която разглежда кандидатурите, обаче не е допуснала Бубнова, става ясно от публикувано съобщение на сайта на ведомството. Това означава, че в близките месеци Националната галерия ще има нов директор.

Конкурсът беше обявен седмици, след като руската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на откриване на изложба в "Квадрат 500" и беше изгонена от гости на събитието, а скандалът се пренесе и в Народното събрание.

Бубнова беше начело на Националната галерия от 2018 г. - първо като временно изпълняваща длъжността, а от ноември 2019 г. като титуляр след спечелен конкурс. Мандатът ѝ изтече през 2024 г. В навечерието на 8 март тази година в "Квадрат 500" при откриването на изложбата "Герила гърлс: Изкуството да си непослушна" сред гостите е и руската посланичка Митрофанова и част от присъстващите започват да я гонят с възгласи "Тук не е Москва".

Клипът беше качен в социалните мрежи. Последва и петиция, инициирана от Станка Желева - художник и дъщеря на президента Желю Желев, както и още над 1000 души, с която се поиска директорката на галерията Ярослава Бубнова да бъде уволнена.

Към директорката бяха отправени и обвинения в "безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреби със служебно положение", но инциаторите по-късно свалиха обявената от тях подписка срещу Бубнова.

Дни по-късно Бубнова обясни за скандала: "Предполагам, че руският посланик, заедно с другите посланици, е поканен в рамките на нашия мейлинг лист. Абсолютно съм привърженик на свободното изразяване на мнението до момента, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора". По повод войната на Русия срещу Украйна Бубнова, която е руска еврейка и е родена в Москва, където е завършила и висше образование, заяви, че е против агресията.

Общо седем подадоха документи за директор на Националната галерия. Трима не са допуснати до конкурса, сред които е и Бубнова. В състезанието остават четири дами:

* Надежда Джакова, която завежда филиала "Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство" към Националната галерия.

* Светлана Куюмджиева - историк на изкуството, критик и куратор.

* Благовеста Иванова-Цоцова - критик, член на Съюза на българските художници.

* Анелия Николаева - изкуствовед, главен уредник на НХГ.

Имената на Маргарита Доровска, Пламен Петров и Ярослава Бубнова са посочени на сайта на Министерството на културата като недопуснати до конкурса кандидати. 

Маргарита Доровска сама сподели, че не е допусната до конкурса, тъй като няма изкуствоведско или художествено образование – условие по регламент. За Петров и Бубнова формалните причини остават неясни, въпреки че и двамата са изкуствоведи по образование.

За датата и часа на провеждане на конкурса допуснатите кандидати ще бъдат уведомени допълнително.   

Министърът на културата Мариан Бачев коментира: „Високият интерес показва, че кандидатите виждат в този конкурс възможност за истинско състезание на идеи и опит. Вярвам, че съвсем скоро Националната галерия ще има нов достоен и авторитетен директор.“

Новият директор ще има петгодишен мандат.

Националната галерия, позната от миналото като Национална художествена галерия, е най-големият художествен музей в България. Обект е от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се в центъра на София. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на бившия Царски дворец, като ползва общ вход с Националния етнографски музей.

Притежава над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.

Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната Софийска градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца през 1952 г.

През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.

Галерията обединява, освен Двореца на пл. „Княз Aлександър I“ № 1 и няколко филиала - Квадрат 500, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”, Музея на изкуството от периода на социализма, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, както и къщите-музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.