Явор Бахаров иска да е вечно на 19

Явор Бахаров иска да е вечно млад и завинаги да остане на 19. Точно за това мечтае героят му – нарцистичен и ексцентричен мъж на име Кугър, който иначе е на 30. А ако всяка година празнуваш 19-ия си рожден ден, ще останеш ли вечно млад? Около този въпрос се завърта скандалната пиеса на британеца Филип Ридли "Най-бързият часовник във Вселената", поставена за пръв път в България от режисьора Стайко Мурджев.

Стая, напомняща огромно напукано яйце, пълна с чудати предмети. Това необикновено жилище се намира над изоставена фабрика за кожи в почти постоянно мъгливия Източен Лондон. Около капандурите на помещението красиви, мистични птици кръжат. А обитателите на дома са готови за специално празненство. Всичко е планирано до последния детайл. Със сигурност нищо не би могло да се обърка.

Има питиета - портокалов сок и водка. Има и голяма торта с деветнайсет свещи. Има специален нож, с който тя да се разреже. И още много други изненади. Очаква се единствено пристигането на почетния гост! Той се появява и нещата неизбежно се объркват. Играта динамично променя своите правила. Неочаквани обрати се редуват с темпото на най-бързия часовник във вселената. До мига, в който се разкрива жестоката тежест на кожуха на смразяващото ни съвремие, но и тайната как е възможно над мъглата да се полети…

В традицията на съвременния британски театър комичният абсурдизъм на пиесата на именития Филип Ридли не спестява бруталното си откровение: „Всички сме малки гладни канибалчета на собственото си канибалско парти!“.

Постановката на Стайко Мурджев не се стреми да шокира, а да събуди сетивата ни именно за факта, че сякаш сме привикнали да приемаме такова отношение към живота. В неговото изследване го подкрепят със зловеща вещина актьорите Малин Кръстев, Явор Бахаров, Станка Калчева, както и съвсем младите, но подсказващи безспорен потенциал – Виттория Николова, Румен Михайлов, Александър Тонев. Допълвани от сценичната картина на Петя Боюкова, звуковата атмосфера на Емилиян Гацов–Елби и майсторския превод на Деница Димитрова.

„Това е черна комедия, тъмна приказка с герои, раздирани от крайни характери и обсесии, вълнуващи се от външната обвивка и консумацията. Авторът още през 90-те сякаш е предвидил днешните маниакалности около нас. За да се окаже, че всъщност любовта е най-бързият часовник на планетата“, казва Явор Бахаров. Самият той не крие, че социалните мрежи и тоталната показност на най-новите генерации му идват в повече и е почитател на по-камерните и не толкова споделяни изживявания.  

"Това не е истина, това е приказка, тъмна приказка за отсъствието на любовта. Това е представление ексцесия, спектакъл за злото, маскирано с пъстрите дрехи на поетичното бленуване. Това е свят без любов. Най-страшният свят, защото всяко докосване без любов е извращение, всяка целувка без любов е порнография, всяка песен без любов е крясък в бездната". Така режисьорът Стайко Мурджев представя своя спектакъл "Най-бързият часовник във Вселената".

Филип Ридли е английски творец, роден в Източен Лондон през 1964 г. Влиянието му върху културната сцена на Острова има изключително широк обхват. Като фотограф и живописец е причислен към „Младите британски художници”, движение, в което редом с него изгряват имената на Деймиън Хърст и Марк Копишо. В една от ранните им изложби картината му „Еякулация от дроздове” е скрита зад параван, на входа на който е поставено предупреждение за „скандалния характер на произведението”.

В киното той е известен със сценарии на дълбоко смущаващи филмови сюжети, някои от които режисира сам. Най-известният сред тях е „Близнаците Крей”. Автор е и на три романа за възрастни. Като драматург Филип Ридли е един от основателите на значимото движение в британския театър „Право в лицето”, към което се числят имена като Сара Кейн, Патрик Марбър, Джо Пенхол.

Носител е на редица награди, но бива пренебрегван за най-престижните призове, поради привидно бруталния характер на своя светоглед. Въпреки тази негова репутация Ридли пише седем приказни пиеси за деца, едно либрето за опера за млада публика и няколко стихосбирки. Да, той може би е автор, който напомня за страстта на братя Грим или пък на Дейвид Линч към тъмното ни подсъзнание, но като тях, неговата цел е то да се пречисти, да накара зрителя или читателя да се смае, да потръпне, но и да прогледне в мрака за да види в него светлината.           

Спектакълът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст.

Снимки: Иван Дончев/Театър 199