Явор Гърдев: Случи се голяма беля...

“Имаме ситуация на много високо социално напрежение, която  е свързана с цивилизационния избор на страната. Случи се една много голяма беля. Няколко правителства подред не можаха да се състоят - или падаха, или бяха такива, че да не могат да вземат решителни мерки в посока на нашето движение към Европейския съюз. В резултат на всичко това България не успя да бъде прибрана докрай в ЕС по време на войната в Украйна. Това нещо, според мен е голяма беля. И видимо има проблем в постигането на тези наши цели." Това коментира режисьорът Явор Гърдев пред Дарик радио. Той изрази и своята позиция по повод вчерашния протест пред Народния театър, който прерасна в щурм на културната институция и бой срещу артисти.

"Какво имам предвид под окончателно прибиране? Приемането на еврото и окончателното ни приемане сухопътно в Шенген, т.е. това България да стане външна граница на ЕС. Тези цели изглеждат много малки, но са много важни и крайно важни цивилизационни цели. Те са свързани с това гранично положение и с различните влияния, които България изпитва от различни геополитически сили. Със сигурност тук има много магнетизми и влияния, които упражняват такива влияния. Въпросът е, че когато има ясно поставена цел и тя се отстоява, тогава това нещо би било по-трудно”. 

"Има разходване на голяма емоционалност и драматическа мощ срещу нулево съпротивление. Тезата (бел. ред. - на Бърнард Шоу) не иска да внуши такова нещо и това разминаване прави нещата абсурдни”. Така Явор Гърдев коментира баталните сцени пред Народния театър в четвъртък и усещането за поругаване на националната ни гордост.

Протестът бе организиран от патриотични организации, възмутени от сюжета на постановката “Оръжията и човекът” на ирландския драматург Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович, който според родолюбци осмива българския войник. При демонстрациите бяха блъскани и бутани актьори и зрители, запътили се към премиерата на пиесата. 

Явор Гърдев подчерта, че този централен въпрос на постановката няма нищо общо с героизма на българските войници, който “на всичкото отгоре е признат в пиесата”. 

“Няма теза, с която да се спори. Ако имаше една пиеса, в която е прокарана теза, която категорично иска да омаловажи подвига на българските герои, тогава тези вълнения биха имали основание. Но, след като тук става дума за една комедия, която на места граничи с водевил, с леко фарсов характер, това въобще не може да бъде взето като сериозна теза, за да бъде оспорвано. Ако няма такава сериозна теза, която да бъде оспорвана, тогава и протестът срещу нея се превръща във въздух под налягане”, каза Гърдев. 

Запитан дали в основата на протеста стоят политически интереси или хора с личен  мотив, режисьорът заяви:

“Този въпрос е много важен, тъй като той засяга зоната на това, което ние смятаме за свещено, за табу, за недосегаемо - паметта на героите. Да, има такъв емоционален заряд и да, има такива хора, които наистина преживяват това като обида срещу нещо свято, срещу светостта на нашите герои. Въпросът обаче е, че тук има една грешка, която се състои в това, че не се познава самата материя на пиесата.

Бърнард Шоу в своето намерение се опитва да третира романтичното отношение към войната, героичното отношение към войната и рационално-прагматичното и среща двама герои, които спорят, те са културно олицетворение на тези две тези. В този смисъл пиесата дори е комплимент към българската страна, защото тя по някакъв начин е усвоила факта, че младата българска армия единствено в резултат на своя ентусиазъм, самопожертвователност и готовност за битка, да защити Съединението, става победител в тази война”, обясни Гърдев.

Той обясни, че в пиесата се сблъскват две гледни точки - тази на българския офицер и тази на швейцарския. 

“Този жанр по никакъв начин не представлява атака срещу светостта на подвига на българските войници, към който аз самия също имам голям респект”, обясни режисьорът. Гърдев добави: “Има едно тематично нещо, с което авторът иска да се занимава и това е характерът на войната и дали романтичният тип война си заслужава жертвите”.