Йоана Буковска изплака травмите си пред Мон Дьо
Йоана Буковска-Давидова разказа откровено как е преминала през периода на ковид епидемията, как се справя с ролите в киното и театъра и какво очаква от бъдещето. От какво я е страх и защо според нея светът в момента е доста тъмен. Актрисата бе безкрайно откровена пред Мариян Станков – Мон Дьо в ефира на Нова тв.
„В живота има цикличност. Тя ни е показана и в Библията, и в историческите книги. Този свят не върви към еманация, не върви към обединяване на моженето и на духа, а в надделяването. Отново чрез механизма – богати и бедни. И, както е писано в Библията и пророчествата, хората ще се разслоят. И то вече се случва – особено на тема ценностна система. Кое е важно в този живот? Защо сме тук? Намираме се в много мрачни времена. Мога да ги сравня със Средновековието. И съм сигурна, че предстои нов ренесанс. Иначе няма шанс за човечеството.“, казва Йоана.
„Изпитанието COVID-19 за актьорите на свободна практика беше мъчително и на ръба на оцеляването. До ден днешен държавата не поема отговорност към своите признати културни авторитети, сред които смея да твърдя, че попадам и аз. Защото имам награда от Министерството на културата за принос към българската култура“, коментира актрисата. За щастие тя признава, че е успяла да се върне към професията, благодарение на киното. Имала е доста покани през последната година.
„В киното пандемията се преодолява по-лесно. Снимах в 5 продукции, последната от които сериал, които ми върнаха страстта към професията. Осъществиха се проекти, замислени от преди 13 години. Американският проект, който снимахме зад Океана „С мирис на липа“. Беше предизвикателство за мен да науча и гръцки, защото не го говоря, в проект, който смятам, че ще стане събитие като сюжет и начин на заснемане „Зима с Валмира“. Режисьорката, която е и сценарист на историята, много хареса моята интерпретация на ролята. Дори ми написа сцени без думи. А това за мен е най-истинският киноезик.“ Йоана, която играе в "Лъжите в нас", споделя, че филмът е много дълбок, рови се дълбоко в душите и там има много чернилка. „Лъжите в нас“ се занимават с едни много скрити пластове, страхове и чернилка, която всеки от нас носи. Независимо дали си го признава пред самия себе си. Детето не се ражда такова – то е пълно със светлина, доброта и всеотдайност. За съжаление, тези счупвания се случват в детството – от обкръжението, от родителите му, от това какво му е писано да му се случи. Защото невинаги тези неща са в нашия контрол."
"Имам автобиографичен момент с Адриана, защото аз също имам такива счупвания в детството си покрай развода на майка ми, първия ми и втория ми баща... И тук сценаристите, без да искат, са улучили това „копче“. Бях потресена, защото имаше сцени, които сякаш са взети от моята автобиография. А те са твърде лични, за да бъдат споделяни в публичното пространство. Към които човек трудно се връща, защото се връща към безпомощното дете, което няма много полезни ходове в дадена ситуация."
"Ако Виолета Захариева извади наяве демоните ми, свързани със загубата на майка ми, Адриана Чуковска извади тези, свързани с двамата ми бащи. Това беше трудно изпитание за мен. За едно дете разводът на родителите е като счупване на собствения му свят на две. Това при мен се случи около 4-5-годишна възраст. Приемането на втори баща също е труден процес. То те формира като човек. Формира и усещането за изоставеност, за самотност, за сигурност. Когато това, което си имал за даденост като мама и татко, изведнъж вече не е даденост. Това счупва стереотипа ти, че в този свят всичко е хубаво, хармонично и добре подредено. И може би оттам идва изразът: „Счупен човек!“
Йоана признава още, че филмът има огромен рейтинг и е много гледан. Защо? "Всеки има чернилки, в които не обича да се заравя. А сериалът е изграден в сложна структура, първата по рода си в България. Тук виждаме красивата опаковка, в която поднасяш нещо, за което трябва да се говори. За да извадиш гнойта от раната и да получиш отговорите на собствените си въпроси. Ровихме се в тях, защото е важно да минаваме заедно и да си помагаме за нелицеприятни теми като домашното насилие, за това какво причиняват родителите на децата си и колко счупени хора могат да израснат по този начин, за безотговорността на политиците, за задкулисните игри. Всичко това е документалната снимка на това, в което живеем днес в България.“
„Страх ме е за бъдещето на моите деца", казва Буковска. "Тяхното поколение е по-различно. В тях има вродено чувство за емпатия, за справедливост, надскачащо клоаката на материалното, в която в момента се ровим. Времената са много динамични и аз не спестявам нищо на децата си. Казвам им истината. Смятам, че опаковането в лъжи, е изграждането на фалшиви светове. Тази земя и този живот не е само твой, както са казали индианците. Ти си ги взел назаем от децата си. И това започва да бъде първостепенно за теб като приоритет. Как да направиш света малко по-добър, така че за тях да е по-лесно да проявят пълния си потенциал.“
„Понякога да кажеш истината се тълкува като най-голямата жестокост. Но тя е най-прекият път. Всичко друго е навиване на кълбо. В центъра винаги стои една истина. От теб зависи дали ще я опаковаш в паяжина и ще казваш: „Не, не, това е пашкул и вътре няма червеи!“. Въпросът е: "С какво ти помага това?“, категорична е актрисата.
