Йоханис остава президент на Румъния до новия вот

Проевропейският президент на Румъния Клаус Йоханис заяви в петък, че ще остане на поста си, докато не му бъде избран наследник на нови избори, съобщава АФП. 

"Оставам на поста, докато не бъде избран нов президент на Румъния, каза Йоханис в речта си. Няма да бъда министър-председател на Румъния, не искам да бъда министър-председател на Румъния, искам само да доведа този мандат до добър край. Румъния е стабилна държава, сигурна страна и солидна държава. Казвам това за икономиката, за инвеститорите, за финансовите пазари. Казвам това за Европейския съюз. Румъния е и остава сигурна, солидна, проевропейска страна. Казвам това за НАТО. Румъния остава сигурен, солиден съюзник. Мисля, че е много важно за всички нас да знаем: Румъния не е в беда", заяви Клаус Йоханис. 

Той добави, че след като новото правителство бъде сформирано, ще се определи датата на нови президентски избори.

"Президентските избори могат да бъдат организирани най-вероятно през март", заяви за "Диджи24" лидерът на сенаторите от Национално-либералната партия Даниел Фенекиу. Следващите президентски избори могат да бъдат проведени след  най-малко 75 дни по закон. Той не изключи премиер на Румъния отново да бъде Марчел Чолаку, който вече започна консултации за ново правителство.

Припомняме, че Конституционният съд на Румъния анулира първия тур на президентските избори, който се проведе на 24 ноември. 

Решението на съда е окончателно, което идва ден, след като Съвет за национална сигурност декласифицирани документи, според които страната е била мишена на "агресивни хибридни руски атаки" в периода на изборите.

На 24 ноември Румъния гласува на първи тур на президентските избори, като според проучванията на общественото мнение на втори тур трябваше да се класират премиерът Марчел Чолаку, който е лидер на Социалдемократическата партия, и Джордж-Николае Симион от "Алиансът за Обединението на Румънците".

Но за изненада за всички крайнодесният независим кандидат Калин Джорджеску се класира за втория тур, който беше планиран за 8 декември, неделя. Той трябваше да се изправи срещу Елена Ласкони от "Съюз за спасение на Румъния". Според изследванията на обществото мнение подкрепата, която трябваше да получи Джорджеску беше около 5%.

Това предизвика съмнения както в Румъния, както и в ЕС, за намеса в президентските избори. Калин Джорджеску е известен със своите анти-натовски и проруски позиции, възхвала на антисемитски лидери от миналото и съмнения в способността на НАТО да защитава своите членове. Евентуална негова победа би поставила под въпрос стабилната подкрепа на Румъния за Украйна и западните съюзи.

Победата на Джорджеску предизвика протести в страната. От своя страна ЕС настоя главният изпълнителен директор на TikTok да се яви пред Европейския парламент (ЕП), за да отговори на въпроси относно ролята на платформата в румънските президентски избори, понеже Джорджеску проведе предизборната си кампания основно в тази социална мрежа, а Конституционният съд трябваше повторно да преброи гласовете от изборите на 24 ноември. Съзюзът вчера нареди TikTok да замрази данни, свързани с изборите в Румъния.

На 2 декември съдът излезе с решение, като заяви, че няма голяма разлика в резултатите и потвърди, че на балотаж отиват Елена Ласкони и Калин Джорджеску, а Върховният съвет за национална отбрана обяви, че има доказателства за вмешателство в изборите, като платформа като TikTok е дала на един кандидат непропорционално голямо медийно отразяване без обозначаване на съдържанието като политическо.

Но вчера, 5 декември, Съвет за национална сигурност декласифицирани документи, които разкриват, че страната е била мишена на "агресивни хибридни руски атаки" в период на поредни избори, като един от декласифицираните документи румънските разузнавателни служби са установили, че кандидатурата на Джорджеску е била масово популяризирана в социалната мрежа TikTok чрез координирани акаунти, алгоритми за препоръки и платена реклама, въпреки че самият той е декларирал нулеви разходи за кампанията.

От своя страна Джорджеску отрече да е против НАТО и ЕС, но заяви, че ако бъде избран, ще спре транзита на украинско зърно през страната и ще прекрати военната помощ за Киев. Освен това той посочи, че Букурещ няма задължение да спазва ангажиментите на НАТО за разходи за отбрана.