Йорданка Христова скочи на платените протестъри: Дано не се стигне до гражданска война!
Естрадната легенда Йорданка Христова скочи на платените протестиращи и се помоли да не се стигне до гражданска война. "Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори! Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи. Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!", заяви голямата певица в интервю за пловдивския вестник "Марица".
Тази вечер изпълнителката на "Тежък характер" излиза на сцената на Летния театър „Бунарджик“ в Пловдив и ще бъде специален гост в театралната комедия „Направихте ме на луд!“ на режисьора Богдан Петканин. В него участват и комиците Руслан Майнов, Ненчо Илчев, Мария Сапунджиева, Кирил Ефремов, Павел Иванов, Рада Кайрякова и Тихомир Благоев.
"Смехът е лечебен и задължителен и заедно с музиката, дадена от Бога, помагат за психическо разтоварване, презареждане. Не само по време на пандемия, а в живота въобще! Спектаклите ще са моята щастлива терапия и подмладяване, споделено удоволствие, защото така започнах кариерата си. По-трудно е самостоятелен концерт или моноспектакъл, разбира се! Сам на сцената си отговорен за цялата програма, а вълнението е задължително", коментира още Йорданка Христова.
"Моята професия от 55 години е безкрайно пътуване, особено в началото - живот на колела! Сега мога да приема или да откажа, тогава не се спирах... Театърът беше стационарен и аз опитах само два пъти. През 1967 г. Методи Андонов ме покани да изпея песента на “Дългата кафява лисица Кау-Кау” в “Суматоха”, в Сатирата, но пях само на 3 представления. Вторият опит бе в “Унижените и оскърбените” на Народния театър, в началото на 1980-те, където участвах с един руски романс - само на премиерата и на още две представления... Докато сега се раздвижиха театралните постановки, на всякакви сцени и различни форми, дори в чужбина и е възможно. От малка съм почитател на това изкуство", разкрива пред "Марица" музикалната легенда.
"Когато подготвям програма в екзотична държава, имам и песен на местния език и това си е предизвикателство! Също така - след промените от 1989 г. да бъда първата, осмелила се на самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК на 1 януари 1995 година - беше си висок скок! Имах и подкрепата на една фирма, "Мултимедия системс”, Жоро Минчев и големите музиканти от сборния оркестър. Беше събитие! Все пак аз тъкмо се бях развела, имах две деца и бях само на... 52", връща се назад в годините изпълнителката на "Ще продължавам да пея".
По време на принудителната социална изолация през пролетта Йорданка Христова е записала три нови песни. "Няма рецепта за хит, трябват много пари! Комерсът господства и в музиката, в нейния творчески процес и представяне. Някога с екипа, с който записвах, неведнъж сме си харесвали някоя песен повече и си мислехме, че това е хитът, но в много случаи не сме познавали. Важен е моментът, ротацията, а и авторите. Тончо Русев му беше напипал дамара", коментира певицата.
"С помощта на вас, медиите, днес може да станеш популярен само за 3-4 минути... И оттук започва лутането... Ние обикаляхме България с години. Живите концерти, а не тв предавания, са голямата школа, през която ние сме минали. Намирахме себе си и със собствен репертоар и стил вървяхме в годините. Хората ни вярват, защото сме част от младостта, зрелите години, част от спомените им", смята Йорданка Христова.
