Йосиф Сърчаджиев на 80: Срещнах смъртта, сега ми остава да живея!

„Няма страшни неща. Страшно за мен е, че много трудно говоря. Когато получих инсултчето, една част от мозъка ми отказа да работи и дълго време не можех да общувам с хората. Имах учители-логопеди, които ме научиха, че има азбука от а до я. И не само това, аз почнах да общувам с хората – с очи, с ръка, с малко думи. И на всичкото отгоре започнах да работя. Станах режисьор. Ужас! В тези години, след инсултчето, направих 24 постановки и играх в четири филма. Странното е, че едва се движа, едва говоря, а станах режисьор. Уви, така става в България“. Това сподели през март актьорът Йосиф Сърчаджиев на откриването на София филм фест, получавайки „Наградата на София“ на Столичната община за принос към киното. Днес той навършва 80 години. Сърчаджиев има общо над 120 роли в киното, театъра, телевизията и радиото.

Роден е на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

Първите театрални прояви на Йосиф Сърчаджиев са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса. 

Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.

За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.

След като завършва гимназия бъдещият актьор започва работа в Киноцентъра като осветител, но скоро постъпва в казармата, където театралната самодейност го привлича и той играе няколко роли в Дома на народната армия в Ямбол. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Райна Томова – тогава актриса в местния драматичен театър. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата. 

Йосиф Сърчаджиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалната му кариера започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 г. Дебютира в пиесата „Слуга на двама господари“. От 1971 до 1973 г. работи в студията за игрални филми „Бояна“, а от 1973 до 1993 г. е в Театър „Българска армия“.

През 1994 г. Сърчаджиев се оттегля от столичния театрален живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския Драматичен театър „Адриана Будевска“ (1994-2000). Сред партньорите му там е дъщеря му Ана Сърчаджиева. 

Негова дъщеря е и актрисата Александра Сърчаджиева, която се ражда от връзката му с Пепа Николова. Сърчаджиев има сложни отношения с Алекс и макар че я призна за свое дете, двамата не общуват и не са близки.

През 2002 г. се завръща отново на софийска сцена с участие в пиесата „Поручик Бенц“ под режисурата на Бина Харалампиева и оттогава играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“. 

През 2004 г. получава тежък инсулт. „След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето добро отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи...това е весело“, споделя актьорът. И добавя: "Срещнах смъртта, не беше толкова страшно, сега ми остава да живея!"

С премиерата на комедията на Бранислав Нушич „Опечалена фамилия“ през март 2005 г. се завръща на сцената – в малка роля, където влиза в образа на безумната „леля“.

След прекарания инсулт Йосиф Сърчаджиев работи главно като театрален режисьор, като в Бургаския драматичен театър прави пет представления. През 2012 г. поставя пиесата „Прелестите на изневярата“ в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Йосиф Сърчаджиев участва през 2013 г. в българския сериал „Дървото на живота“ по романа „Битието“ на Владимир Зарев. През 2014 г. той дебютира като режисьор в Народния театър с „Бащата“ на Аугуст Стриндберг. През 2016 г. поставя постановката „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „Театър 199“. През 2021 г. работи по пиеси в няколко столични театри - „Възраждане“, Малък градски театър „Зад канала“ и „Театър 199“.

Има над 60 роли на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.

Сред ролите в театъра са Авгий в „Херкулес в Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, Трофимов във „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Кралят в „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, Джони в „Юнона и Пауна“ от Шон О'Кейси; Джери в „Случка в зоопарка“ от Едуард Олби, Вурм в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Мастаков в „Чудаци“ от Максим Горки, цар Петър в „Книга на царете“ от Мирослав Минков, Хоров в „Службогонци“ от Иван Вазов, Сегизмундо в „Животът е сън“ от Педро Калдерон, Елмар в „Дивата патица“ от Хенри Ибсен; Малволио в „Дванайста нощ“ от Уилям Шекспир; Пунтила в „Г-н Пунтила...“ от Бертолт Брехт, за която роля получава награда на Съюза на българските артисти през 1987 г., Владимир в „Очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, Драг в „Драг и робът“ от Никола Русев, Кречински в „Сватбата на Кречински“ от Александър Сухово-Кобилин, д-р Шьон в „Лулу“ от Франк Ведекинд.

Сред ролите в телевизионни театрални постановки са Змеят в „Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров, Лео в „Лисичетата“ от Лилиан Хелман, Робът в „Драг и робът“ от Никола Русев“, Тео в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, Макдъф в „Макбет“ от Уилям Шекспир, Нерон в „Нерон и Сенека“ от Едвард Радзински.

Участва във филмите „Хроника на чувствата“ (1962), „Черните ангели“ (1970), „Гневно пътуване“ (1971), „Вятърът на пътешествията“ (1972), „Нона“ (1973), „Бялата одисея“ (1973), „Голямата победа“ (1973), „Бразилска мелодия“ (1974), „Спомен“ (1974), „Вината (1976), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Един наивник на средна възраст“ (1976), „С любов и нежност“ (1978), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980), „Хан Аспарух“ (1981), „Дяволско оръжие“(1982), „Бон шанс инспекторе“ (1983), „За къде пътувате“, „Време разделно“ (1988), „Жребият“ (1993), „Фатална нежност“ (1993), „Птицата“ (2003), „Аве“ (2011), „Ханът и империята“ (2019), „Януари“ (2021).

Йосиф Сърчаджиев е носител на наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля и „Наградата на София“ за 1980 г. за ролята на Благой в пиесата „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981), наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983), наградата за камерни пиеси за ролята Лео в „Глава втора“ от Нийл Саймън (1984), отличието за мъжка роля на Съюза на артистите в България за сезон 1986/1987 г. (1987), наградата за актьорско майсторство на Министерството на отбраната за ролята на Караибрахим във филма „Време разделно“ (1988), „Аскеер“ за най-добра мъжка роля в пиесата на Йожен Йонеско „Кралят умира“ (1997) и голямата награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2010).

Йосиф Сърчаджиев е удостоен със званието „Народен артист“ (1984). Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги за развитието на културата (2006).