ЗА 2 ГОДИНИ: Жегата уби цял град като Ахелой

Жегата в България взе жертви, равняващи се на населението на град Ахелой. Около 2700 души загубиха живота си в горещи вълни през последните години. Жарките лета на 2022 и 2023 г. нареждат България сред рекордьорите по смъртност, причинена от екстремни горещини, показват данни от изследването на Барселонския институт за глобално здраве.

България се нарежда на второ място в Европа по смъртност през 2023 г. след Гърция, като в южната ни съседка са отчетени 393 смъртни случая на 1 милион души. Други силно засегнати държави са Италия, Испания, Кипър и Португалия. Изследването обобщава данни за смъртността и температурите от 35 европейски държави.

През лятото на 2022 г. на Стария континент са отчетени общо 61 672 смъртни случая, свързани с продължителните жеги. В България се изчислява, че около 1277 души са починали вследствие на горещите вълни, което се равнява на 176 смъртни случая на един милион души население. През следващото лято в Европа живота си губят 47 690 души. България е на второ място по смъртност, с 229 смъртни случая на милион. При приблизително население от 6,4 милиона това означава около 1466 жертви за този период. Реалният брой на жертвите вероятно е дори по-висок, предупреждават изследователите. 

Повече жени загиват в горещите вълни. Особено уязвими са възрастните дами над 80 години. В Европа смъртността в тази група е със 7.6 пъти по-висока, отколкото при хората между 65-79 години. Като цяло загубилите живота си българки са 22% повече от мъжете. Починалите дами през 2022 година са 678, а представителите на силния пол – 556. 

Уязвимите групи – възрастни хора, малки деца, хора с хронични заболявания и социално уязвими групи, са най-застрашени от фатални последствия по време на горещи вълни. Те предизвикат топлинни удари, увеличават риска от инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, както и влошават хроничните заболявания. Пациенти с диабет, белодробни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност и други състояния страдат повече по време на жеги. 

Според авторите на изследванията, ако не бяха приложени мерки като здравни предупреждения, системи за охлаждане и здравни кампании сред обществото, смъртността, отчетена през 2023 г., би могла да бъде с 80% по-висока, пише "Телеграф".

Близо 600 потърсиха медицинска помощ в последните горещи дни. 578 сигнала са получени на телефон 112 за припаднали хора, колабирали и такива, на които им е прилошало, в цялата страна, показа справка, изготвена специално за вестник „Телеграф“. Те са получени само за четири дни – от събота до вторник, когато бяха отчетени много високи градуси. Само в три от обажданията гражданите са изказали мнение, че прилошаванията са вследствие на високите температури. Дали прилошаванията и припадъците са вследствие на високите температури, се установява на място от екипите на Спешна медицинска помощ, посетили пациентите, уточняват от спешния телефон 112. 

Горещите вълни стават все по-чести, по-екстремни и най-вече – по-продължителни, което не дава възможност на организма да се възстанови и адаптира. Това коментира климатологът проф. Георги Рачев.

"Пряко от топлината умират малко хора, но тя е спусъчният механизъм, които обостря хроничните заболявания, които могат да доведат до фатален край, особено в една напреднала възраст. Аз лично не съм чул и видял смъртен акт, в който да е записано „починал от топла вълна“, отбеляза още той. "Пряко от жегите хората могат да изгубят живота си по два начина – или от топлинен, или от слънчев удар. Вярно е, че жените умират по-често в такива ситуации. Дамите над 70 години често страдат от наднормено тегло, а един такъв организъм наистина много трудно се охлажда. При възрастните хора терморегулацията е нарушена, а в повечето случаи те имат хронични заболявания. Организмът не може да си почине, ако няма трайно охлаждане на климатик в продължение на 3-4 часа, за да може да възстанови топлинния си баланс“, казва още професорът.