Заев допусна анекс към договора с България или "устна декларация"

Северна Македония обяви, че няма потребност от нов договор с България, но инструменти като анекс или устна декларация може да помогнат да се разсеят всякакви съмнения за териориални претенции и това би "укрепило" приятелството, добросъседството и сътрудничеството.

Съобщението бе направено от премиера Зоран Заев на конгреса на управляващите социалдемократи, за пръв състоял се онлайн.

"Няма потребност от нов договор. И ние се съгласяваме, и България се съгласява," каза Заев, попитан от журналисти какво е имал предвид, допускайки миналата седмица възмоността за "инструменти и начини" като декларация, анекс и подобни.

"Имаме отличен договор, който трябва да продължим да реализираме. Едната част е това, което работи комисията (съвместната комисия за исторически и образователни въпроси - бел. ред.). Вече има решение за исторически личности и исторически периоди. Друга част е това, което трябва да укрепим в частта за приятелството, добросъседството и сътрудничество с България," продължи премиерът.

От думите на премиера следва, че декларацията или документът биха съдържали подчертаване, че името на държавата, сменено след Преспанския договор с Гърция (от Република Македония на Република Северна Македония) се отнася само за нейната територия и няма да съдържа никакви претенци към никого от съседите.

Според Заев Скопие има готовност в документа или устната декларация да потвърди успехите, постигнати от комисията, и да поеме задължение за укрепване на икономическото сътрудничество и бързо изграждане на Коридор №8, свързващ Адриатическо и Черно море през македонска територия.

Във вчерашния коментар не се съдържаше потвърждение на думата "анекс", споменавана многократно от политици в България, но за такава възможност Заев говори малко по-рано в момент на напрежение и обвинения от България към Северна Македония за неспазване на договора и заплахи да бъдат блокирани македонските преговори с ЕС.

В Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г., вече се съдържа точка за териториални претенции - чл. 11, ал. 3: "Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга." Документът обаче бе подписан от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов преди смяната на името. София не възрази срещу името Северна Македония, но преди Преспанския договор неведнъж са правени коментари, че това име би съдържала териториални претенции към България.

Същевременно има друга алинея, която се отнася само до Северна Македония и с която се потвърждава, че "нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република (Северна) Македония". Евентуална добавка към договора би била второто споменаване само на Северна Македония в него като страна, обвързана с конкретни задължения - в другите точки те са взаимни.

Няма дата за евентуално подписване, нито за устната декларация - Заев и Борисов би трябвало да се срещнат в София преди 10 ноември, когато България е е домакин, а заедно със Северна Македония съпредседателства, тазгодишната среща на върха на Берлинския процес. Неяснота за датата на визитата идва и от диагнозата на Борисов, дал вчера положителна проба за коронавирус.