Зам.-кмет на София : Части от МОЧА може да останат при бъдещото обновяване на Княжеската градина

Заместник-кметът по градско планиране и развитие в София Любомир Георгиев заяви в интервю за сутрешния блок на bTV, че проектите за ново строителство по ул. „Шишман“ все още са на много ранен етап и няма издадени разрешения за строеж. По думите му Столичната община ще разглежда внимателно всяка намеса в района заради специфичния характер на улицата.
 
„Това е етап, в който възложителят, собственикът, заявява намерение. Всеки може да го направи и това по никакъв начин не гарантира бъдещото изпълнение на тези проекти“, обясни Георгиев.
Той уточни, че към момента става дума единствено за обеми и параметри на застрояване, а не за реални архитектурни проекти.

„В момента това, което е подадено, е за 4- и 5-етажни сгради на мястото на сегашните 2- и 3-етажни постройки. Но няма никаква представа как би изглеждала тази сграда и как би се вписала в контекста“, каза още той.

Според Георгиев няма издадено разрешение за строеж, а процедурата тепърва предстои и включва съгласуване с Министерството на културата и НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство, бел. ред.).

„Шишман“ е доста специфична улица в София, със свой характер и дори градски фолклор. Затова ще гледаме под лупа нещата“, подчерта заместник-кметът.

Той допълни, че жителите на района имат право да възразяват срещу бъдещи проекти.
„Всички собственици, които живеят до тези имоти, имат право на възражение. Това е по закон“, каза Георгиев.

По темата за демонтирания паметник на Съветската армия Георгиев заяви, че общината ще търси широк обществен диалог за бъдещето на пространството в Княжеската градина.

„Това е много чувствителна ситуация и бих желал да постигнем консенсус или поне компромис какво да има на това място“, заяви той.

Според него още от лятото ще започнат обществени обсъждания и събития за събиране на идеи както за паметника, така и за цялата Княжеска градина.

„Не само паметникът, а цялата градина има нужда от обновяване“, каза Георгиев.
Той изрази мнение, че пълното премахване на следите от паметника не е правилен подход.

„Не работи добре, когато се опиташ да заличиш една памет. По-скоро това създава възможност за избелване на нейните интерпретации“, коментира заместник-кметът. И допълни: „Смятам, че ако го заличим и никаква следа не остане от него, ние си правим лоша услуга.“

По думите му е възможно части от монумента да останат като елемент от бъдещата концепция за пространството.

„Може да се окаже, че части от този паметник присъстват там, но не са на пиедестала. Може да се окаже и че нищо от него няма да остане. Не искам да предопределям крайния резултат“, каза Георгиев.
Любомир Георгиев коментира и темата за високото строителство в София, включително проектите в „Младост“ и на бул. „Черни връх“.

„Високите сгради имат място на определени места в града, където има инфраструктура. Не може да си представим висока сграда на всеки ъгъл“, заяви той.

Според него има примери за „самоцелни“ високи сгради в столицата.
„На Черни връх е такъв пример. В „Младост“ е такъв пример“, посочи Георгиев.
По отношение на спрения проект в „Младост“ той каза: „Според мен устройственото решение там в момента не е добро. Тези 75 метра просто не се връзват с цялостното устройство.“
Заместник-кметът обясни, че общината разглежда алтернативи на проекта, като идеята е вътрешнокварталните пространства да останат зелени.