Заради краткия живот: В Дания ще бачкат до 70, у нас възрастта за пенсия няма да се пипа

Мераклиите да се пенсионират рано може да са спокойни - едва ли скоро някой ще пипне възрастта за пенсия и границата ще си остане средно 65 години. Въпреки призивите на ОИСР да се вдигне границата и българите да работят до късна възраст, това засега няма да се случи.

Причината - българите живеят най-малко в ЕС. Затова пък възрастта на работещите у нас ще са средно на 50-60 г. през 2050 г.

Всъщност настоятелните призиви към страната ни за по-висока възраст за пенсиониране се повтарят периодично, като за това ни пришпорват от Международния валутен фонд, както и съвсем наскоро - генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Матиас Корман.

Причината за тия настроения са глобални причини - застаряващо население, дълголетие и липсата на пари за изплащане на парите в пенсионните системи. 

Много страни обаче вдигат възрастта за пенсиониране, като например в Австралия работят до 67, а в Дания се предвижда хората да се пенсионират на 70 години до 2040 г.

Всъщност само в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас - на 62 години.

Пенсионната възраст бе една от темите, които трябваше да се разгледат в прословутата пътна карта за реформа на системата. Тя трябваше да е готова още през ноември, но първо се забави заради бюджета, а оставката на правителството “Желязков” съвсем я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишаване на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов тогава обеща това да не се случи. Едва ли коя и да е партия би си го позволила, защото така ще изгуби стотици хиляди избиратели. 

У нас, все още не са направени реформите в  пенсионноосигурителното законодателство, заложени през 2015 г., когато се взе решение за плавно покачване на изискуемата възраст и осигурителен стаж. До 2037 г. пенсионната възраст за жените и мъжете трябва да се изравни и да достигне 65 г. След това е предвидено, че ще се увеличава според промените в продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен своеобразен автоматичен стабилизатор.

Основна спирачка обаче си остава ниската продължителност на живота в България. Нещата не стоят така в Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия, където мъжете живеят между 18 и 20 г. след навършване на 65 г., а жените - между 20 и 22 г.

В България очакваната продължителност на предстоящия живот при навършване на 65 г. за мъжете е 14,6 г., а за жените - 18,8 г. Докато средно за ЕС тя е 18,3 г. за мъжете и 21,8 г. за жените.

Държавата ни е изправена и пред предизвикателството на липса на работна ръка - за 10 години, населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%.

Темпът на нарастване на средната възраст на работната сила в България е от най-високите в ЕС. За 14 години тя се е увеличила с над 4 г. - от 41,5 г. (2010 -а) на 45,7 г. (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 г., средната възраст на работната сила у нас ще е около 50- 60 години.

И в момента 1/4 от работещите българи са между 55 - 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е нараснал от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).

През миналата година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече спрямо 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по желание на получаващите ги.

Средното увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст е било 16,36 лв. Повечето пенсионери имат между 1 и 12 месеца допълнителен стаж след отпускането на пенсията - 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен допълнително положен осигурителен стаж между 1 и 5 години.

Намалява броят на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).

В световен мащаб до 2050 г. броят на хората над 65 г. ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този темп в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, предизвикано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще увеличи публичните разходи за пенсии и здравеопазване, докато държавният дълг расте и бюджетите са под натиск от други приоритети като зеления преход”, пише в доклада на ОИСР “Pensions at a Glance 2025”.

Италия е сред най-засегнатите в това отношение: населението в трудоспособна възраст (20-64 години) се очаква да намалее с над 30% през следващите 40 години, подобно на Гърция, Япония, Полша и Испания.

“Тези страни ще се изправят пред огромни фискални предизвикателства, ако не реформират пенсионните си системи”, посочва ОИСР. И подчертава, че в Италия публичните разходи за пенсии вече достигат 16% от БВП - второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.

У нас над 45% от парите за пенсии идват от данъците.

В глобален мащаб нормалната пенсионна възраст ще варира драстично: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.

Чехия и Словения са увеличили задължителната пенсионна възраст от 65 до 67 г. В 23 страни мъжете и жените се пенсионират на една и съща възраст, без разлика между половете. В останалите девет страни мъжете спират да работят по-късно. Най-големите разлики са в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел - мъжете се пенсионират 5 г. по-късно от жените.

Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.

Докладът на ОИСР обръща внимание, че работещите със средна заплата, които започват кариерата си днес, ще получат средно пенсия, равна на 63% от нетната си заплата.

А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това подчертава необходимостта от допълнителни стълбове като частни спестявания, за да се избегне бедност сред пенсионерите, пише още в доклада. У нас обаче този показател, който измерва щедростта на пенсиите, е добър и расте през годините. От 44,3% през 2015 г. коефициентът на заместване на дохода нарасна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 г.

Над 1000 евро вземат само 121 хил. българи. Средната пенсия у нас е 466,04 евро, докато в страните в ОИСР е между 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават само 121 289 души, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ) към февруари. 8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.

Публикуваният през юни 2024 г. доклад на ЕС за адекватността на пенсиите показа, че човек, осигурявал се 40 г. на средната работна заплата за страната и пенсионирал се на стандартната пенсионна възраст в България, ще има значително по-голям нетен коефициент на заместване, т.е. използва се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и данъци, в сравнение с повечето държави в ЕС, сред които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, но и Дания, Германия, Испания, дори Швеция и Финландия.