Защо богатите държави разрешават доброволната смърт?

Френският президент Еманюел Макрон обяви миналата седмица национални дебати за разширяване на възможностите за слагане край на живота, които ще включват проучването на варианта за легализиране на асистираното самоубийство.

Съгласно сегашното законодателство във Франция лекарите могат да поддържат с успокоителни медикаменти пациенти, смятани за нелечимо болни, до настъпването на смъртта. За момента обаче асистираното самоубийство не е узаконено в страната, посочва Асошиейтед прес.

Целта на инициативата на Макрон е догодина да бъдат направени промени в тази област. Той каза в писмено изявление, че орган, съставен от граждани, ще работи по въпроса в идните месеци в координация със служители от здравеопазването, а във френските региони се предвижда да бъдат организирани местни дебати. В същото време правителството ще свиква обсъждания с депутати от всички партии, за да намери най-широк консенсус.

При кампанията си за преизбиране по-рано тази година Макрон обеща да започне такива дебати, намеквайки, че лично той подкрепя узаконяването на асистираното от лекари самоубийство.

В момента в Европа евтаназията е легализирана в Нидерландия, Белгия, Люксембург, Германия и Испания при определени условия – първите две страни дори разрешават евтаназията на деца. В Швейцария е позволено асистираното самоубийство, при което пациентът сам взема смъртоносна доза медикаменти. Австрия, Финландия и Норвегия разрешават пасивната евтаназия, а в редица европейски държави се водят дебати по въпроса за подпомаганата смърт.

Миналата седмица след асистирано самоубийство в Швейцария почина режисьорът Жан-Люк Годар. Според швейцарската статистическа служба асистираните самоубийства в страната се увеличават в последно време – от 187 случая през 2003 г. до 965 през 2015 г. След лек спад през 2016 г. броят им отново е започнал да нараства, сочат данните, цитирани от Франс прес.

Асистираното самоубийство и евтаназията са два вида подпомагана смърт, които се различават помежду си според степента на лекарско участие. При доброволната активна евтаназия лекарят играе дейна роля, като обикновено инжектира смъртоносна доза медикаменти на пациента. При асистираното самоубийство медицинският персонал предоставя смъртоносните средства, а пациентът сам ги приема. Някои държави също така позволяват пасивна евтаназия, която представлява спиране или въздържане от предоставяне на животоподдържащо лечение по искане на пациента или негов роднина, пояснява Евронюз.

През май Колумбия стана първата държава в Латинска Америка, узаконила асистираното самоубийство. През 1997 г. страната разреши евтаназията.

По света евтаназията е разрешена също така в Канада, Нова Зеландия, някои щати на Австралия. В САЩ някои щати позволяват асистираното самоубийство.

В Канада законодателството за подпомаганата смърт предизвиква тревога сред експерти в областта на грижите за хората с увреждания. Страната има може би най-либералните правила за евтаназия в света, като позволява на хора със сериозни увреждания да изберат да бъдат убити, без да са налице други медицински основания, посочва Асошиейтед прес.

Напоследък широка известност придоби случаят на канадец, поискал да бъде евтаназиран и умъртвен въпреки притесненията, изразени от неговото семейство и грижещо се за него медицинско лице. Алън Никълс е страдал от депресия и други здравословни проблеми, но никой от тях не е бил животозастрашаващ. Мъжът е бил приет в болница поради опасения, че може да има намерения за самоубийство, а месец по-късно е поискал евтаназия, която му е била предоставена.

В неговото заявлението за подпомагана смърт е бил посочен само един здравословен проблем като причина за искането му да умре, а именно загуба на слух. Семейството му съобщило за случая на полицията и здравните власти, настоявайки, че той не е бил в състояние да разбира процедурата и не е страдал непоносимо, каквито са били едни от изискванията за евтаназия.

Специалисти в грижите за хора с увреждания казват, че това не е единичен случай в Канада, където миналата година над 10 000 души са умрели след евтаназия – около три пъти повече в сравнение с предходната година.

Директорът на Канадския институт за приобщаване и гражданство към Университета на Британска Колумбия Тим Стантън определя законодателството за подпомаганата смърт в страната като „навярно най-голямата заплаха за съществуването на хората с увреждания след програмата на нацистите в Германия през 1930-те години“.

Хора с увреждания заявяват, че лесният достъп до евтаназия в Канада води до тревожни и дори плашещи дискусии. Роджър Фоли, който страда от дегенеративно мозъчно разстройство, бил толкова обезпокоен, когато хора от персонала на болница в провинция Онтарио, където е хоспитализиран, споменали за евтаназия, че започнал да прави тайни аудиозаписи на някои от техните разговори.

На един от записите, с които се е сдобила АП, ръководителят по етичните въпроси в болницата казал на Фоли, че продължаването на престоя му в здравното заведение би струвал "над 1500 долара на ден". Пациентът отговорил, че споменаването на парични такси му звучи като принуда, и попитал какъв е планът за дългосрочните грижи за него. Директорът по етичните въпроси отвърнал, че работата му е да разговаря с него, за да види дали "се интересува от асистирано умиране". Фоли казва, че никога преди това не е споменавал за евтаназия. Болницата заяви, че не е забранено персоналът да повдига въпроса.

Според преподавателката от университета "Райърсън" в Торонто Катрин Фрейзи подобни случаи вероятно са само върха на айсберга. По думите й е трудно да бъде установен техният брой, защото не е лесно да бъдат проследени. Тя даде за пример историята на 25-годишна жена с церебрална парализа, чиято майка я завела в болница в Нюфаундленд преди пет години. По време на болничния престой лекар казал, че пациентката – Кандис Луис, е кандидатка за евтаназия и че ако майка й избере дъщеря й да не бъде евтаназирана, това щяло да бъде "егоистично", разказа майката Шийла Елсън пред канадската телевизия Си Би Си.

Организацията "Да умреш с достойнство", която се застъпва за евтаназията, казва, че процедурата е мотивирана от "състрадание, (стремеж за) край на страданието и дискриминацията и желание за лична самостоятелност". Защитници на правата на човека обаче заявяват, че регулацията на асистираната смърт в Канада е лишена от необходимите гаранции, обезценява живота на хората с увреждания и подтиква лекарите и други здравни работници да предлагат процедурата на пациенти, които иначе вероятно не биха я обмисляли като вариант.

Пътят на Канада към разрешаване на евтаназията започна през 2015 г., когато нейният Върховен съд постанови, че забраняването на асистираното самоубийство лишава хората от достойнство и самостоятелност. През 2016 г. бяха легализирани както евтаназията, така и асистираното самоубийство за хора, навършили 18 години, при определени условия: да имат сериозен здравословен проблем, заболяване или увреждане, което да е в напреднало и необратимо състояние на влошаване и да преживяват „непоносимо физическо или психическо страдание, което не може да бъде облекчено при условия, смятани от пациентите за приемливи“; изискваше се също така тяхната смърт да бъде „разумно предвидима“ и искането за евтаназия да бъде одобрено от поне двама лекари. 

Впоследствие законодателството беше променено, позволявайки на хора, които не са смъртно болни, да изберат да бъдат умъртвени, като по този начин значително беше разширен кръгът на имащите право да се ползват от процедурите са слагане край на живота. Според критиците с тази промяна е била премахната важна гаранция, имаща за цел да защитава хора, на които е възможно да им остава да живеят още години или десетилетия.

Сега в Канада всеки пълнолетен човек, който има сериозен здравословен проблем, заболяване или увреждане, може да поиска да му бъде помогнато да умре. А от догодина страната се готви да разреши умъртвяването на хора просто на основание, че имат психически проблеми. Обмисля се евтаназията да стане достъпна и за деца – „зрели“ лица под 18-годишна възраст, които отговарят на същите критерии като пълнолетните, посочва АП.

Ръководителката на Канадската комисия за правата на човека Мари-Клод Ландри каза, че споделя „дълбоката тревога“, изразена миналата година от експерти на ООН по човешките права. Според правозащитниците законодателството за евтаназията в Канада, изглежда, нарушава Всеобщата декларация за правата на човека. Те заявиха, че то има „дискриминационно въздействие“ върху хората с увреждания и е несъвместимо със задълженията на Канада да спазва международните стандарти в областта на човешките права.

В Канада за разлика от Белгия и Нидерландия няма месечни комисии, които да разглеждат евентуалните проблемни случаи. Канада е единствената страна, която позволява не само лекари, а и други здравни работници да слагат край на живота на пациентите. Медицинските власти в канадските провинции Онтарио и Квебек изрично инструктират лекарите да не посочват в смъртните актове дали хората са умрели след евтаназия. 

В Белгия лекарите са съветвани да избягват да споменават евтаназията пред пациентите, защото това може да бъде погрешно изтълкувано като медицинска препоръка, а в австралийският щат Виктория е забранено лекарите да повдигат въпроса за евтаназията пред пациентите.

В Канада обаче няма подобни ограничения – асоциацията на канадските здравни работници, които предоставят евтаназия, казва на лекарите и медицинските сестри да информират пациентите дали евентуално отговарят на критериите за асистирана смърт като една от възможните здравни грижи, които са на тяхно разположение.

За разлика от Белгия и Нидерландия в Канада не е необходимо пациентите да са изчерпали всички алтернативи за лечение, преди да поискат евтаназия.

Канадският здравен министър Жан-Ив Дюкло заяви, че законодателството за евтаназията в страната „признава правата на всички лица . . . както и присъщата и равна стойност на всеки живот“. Според него в Канада има подходящи предпазни мерки, които да гарантират, че никой човек с увреждане не е насърчаван или принуждаван да прекрати живота си. 

Правителствените данни показват, че над 65 процента от хората, подлагани на асистирана смърт, са евтаназирани заради рак, следвано от сърдечни, дихателни и неврологични проблеми.

Безпокойство сред правозащитниците предизвикват също така случаите на хора, избиращи асистирана смърт, защото не получават достатъчна държавна подкрепа, за да живеят. Някои хора с увреждания избират да бъдат умъртвени заради трупащи се сметки. 

Стантън от Университета на Британска Колумбия изтъкна, че нито един канадски регион не предоставя помощ за хора с увреждания над линията на бедността. Преподавателката по етика, свързана с хората с увреждания, Хайди Джанз от Университета на Алберта заяви, че хората с увреждания в Канада трябва да преминат през толкова много трудности, за да получат подкрепа, че „често това може да бъде достатъчно да наклони везните“ и да ги тласне към евтаназия.

Експерти предупреждават, че тревожните случаи на евтаназия на хора с увреждания също така свидетелстват за криза в канадската здравна система и неспособност на страната да предостави подходящи грижи на най-уязвимите си граждани, отбелязва в. „Гардиън“.

Канада има едно от най-ниските равнища на разходи за социални грижи сред индустриализираните държави. Макар правителството да настоява, че асистираната смърт е свързана единствено със самостоятелността на личността, то не пренебрегва и финансовите предимства за себе си, посочва „Спектейтър“. За канадската държава е по-изгодно да плаща за евтаназия, отколкото да поема разноските за дългосрочна грижа за нуждаещи се хора.

Още преди през 2021 г. да бъде разширено приложението на асистираната смърт, в доклад на парламентарния директор по бюджета беше посочено, че докато старият режим на асистирана смърт е спестявал 86,9 милиона долара годишно, новото законодателство би довели до икономисването на още 62 милиона долара на година. Здравеопазването, особено за хората, страдащи от хронични заболявания, е скъпо, докато медицинската помощ за умиране, обхващаща евтаназията и асистираното самоубийство, струва на държавата само по около 2300 долара на „случай“ и се предлага безплатно на желаещите да се възползват от услугата, отбелязва списанието.

Според Ландри лидерите би трябвало да се вслушат в притесненията на хората в затруднено положение, които смятат, че евтаназията е единствената им възможност. Ръководителката на Канадската комисия за правата на човека призова в канадското законодателство да бъдат закрепени социални и икономически права, които да гарантират, че хората могат да получат подходящо жилище, здравеопазване и подкрепа.

„В епоха, в която признаваме правото да умреш с достойнство, трябва да направим повече, за да гарантираме правото да живееш с достойнство“, казва тя.

На снимката знаменитият френски режисьор Жан-Люк Годар,
който избра да умре доброволно на 91 години на 13 септември 2022 г.