Защо имаме коледни елхи?

Ако се замислим, коледните елхи са странна традиция. Всеки декември хората в много райони по света се отправят към най-близката гора, отсичат дърво, завличат го в домовете си, украсяват го със светлини и дрънкулки, а след това безцеремонно го захвърлят на бордюра през януари.

Но вечнозелените клонки са основен сезонен декор още от древни времена, като част от езическите празненства на зимното слънцестоене.

„Вечнозелените растения на фестивалите в средата на зимата са традиция, датираща от древния свят. Те символизират победата на живота и светлината над смъртта и тъмнината“, казва Карол Кюсак, професор по религия в Университета в Сидни, предаде nationalgeographic.bg.

Трудно е да се определи точно кога и къде тези езически традиции се превръщат в традицията, която познаваме днес, но няколко страни претендират да са нейни основоположници.

Всички те се позовават на своите митологии, в стремежа си да обяснят какво означава всичко това. И все пак, докато коледните елхи се появяват по целия свят, техният произход се проследява до райони с изобилие от вечнозелени гори – като тези в Северна Европа.

Конкурентни претенции

И Латвия, и Естония твърдят, че са украсили първата коледна елха. Латвия прелиства страниците на своята история до 1510 г., когато търговска гилдия, наречена Къщата на Черните глави, пренася дърво през града, украсява го, а по-късно го изгаря. Междувременно Естония се противопоставя на тези твърдения, заявявайки, че има доказателства за подобен фестивал, организиран от същата гилдия, но в нейната столица Талин през 1441 г.

Историците обаче поставят под съмнение и двете твърдения. Густав Стренга от Националната библиотека на Латвия в Рига казва пред New York Times през 2016 г., че тържествата на гилдията вероятно не са били свързани с Коледа.

Но коментарът му не пречи на двете северни държави да продължават съревнованието помежду си. Всъщност, на площада в Рига дори има плоча, отбелязваща мястото на поставяне на първата коледна елха в историята.

Германия и коледното дърво

Вместо това, Кюсак казва, че е по-вероятно коледната елха, каквато я познаваме днес, да произхожда от района на Елзас през XVI век. (Сега Елзас е част от Франция, но по това време е германска територия.) Исторически записи свидетелстват, че през 1539 г. в катедралата в Страсбург е издигнато коледно дърво, а традицията става толкова популярна в цялата околност, че през 1554 г. град Фрайбург забранява отсичането на дървета за Коледа.

Великобритания и елхата

Смята се, че кралица Шарлот - принцесата на германското херцогство, която се омъжва за крал Джордж III в средата на XVIII век, е представила първата коледна елха в кралския дом. Но една друга британска кралица прави коледната елха празничната икона, която познаваме и в XXI век.

През 1848 г. кралица Виктория и съпругът ѝ принц Алберт завладяват въображението на кралските наблюдатели по целия свят, когато Illustrated London News публикува илюстрация на семейството им, събрано около украсена коледна елха. Кралица Виктория е личността, която определя модните тенденции на своето време, в този случай до такава степен, че традицията се разпространява по целия свят.

Сега най-известната коледна елха в Лондон е тази, която осветява Площад “Трафалгар” (Trafalgar Square) всяка зима.

Това дърво има собствена история и символизъм. От 1947 г. всяка година Норвегия подарява на Обединеното кралство коледно дърво в знак на благодарност за съюзничеството по време на Втората световна война, когато норвежкото правителство се укрива в Обединеното кралство след нацистката инвазия.

Русия и новогодишната елха

Коледните елхи отдавна са традиция в Русия. И все пак, ярко украсеното дърво, което осветява катедралния площад на Кремъл всеки декември, не е заради Коледа. Това е новогодишна елха или йолка, традиция, възниква от забраната за коледни елхи след Руската революция.

През 20-те години на XX век новото съветско правителство започва кампания срещу религията, започвайки с това, което смята за буржоазни традиции. Като Коледа. След като коледните елхи и други обичаи са забранени, режимът започва да насърчава гражданите да празнуват Нова година вместо Рождество.

Но до 1935 г. съветското ръководство променя мнението си, поне по отношение на елхата. Павел Постишев, висш съветски служител, публикува вестникарска статия, в която предлага семействата да празнуват Нова година с „елхи, искрящи с многоцветни светлини“. И докато Коледа в крайна сметка се завръща в Русия през 90-те години с разпадането на Съветския съюз, традицията на новогодишната елха остава.

Скандинавия и Денят на Свети Кнут

От XVII век скандинавските семейства честват Празник на ограбването на коледната елха. Точно преди да изхвърлят елхата, те празнуват Деня на Свети Кнут (кръстен на крал Канут, управлявал през XI век). На 13 януари доукрасяват дървото със сладкиши – ценна плячка за децата. Празнуван основно в Швеция, празникът се счита за 20-ия и последен ден на Коледа. (Обикновено в повечето страни коледният период продължава 12 дни.)

След като празничната украса бъде свалена от елхата, членовете на семейството пеят песни, докато я изхвърлят церемониално през вратата. (В Норвегия дървото не се изхвърля, а се нарязва и се хвърля в камината.)

Традициите на Деня на Свети Кнут избледняват, тъй като шведите свалят коледните си украси все по-рано, но шведският етнограф Бенгт аф Клинтберг казва, че традицията ще продължава да живее във фолклора на страната.