Защо Израел отново се готви за избори?

След едва 12 месеца управление лидерите на широката, но крайно отслабена израелска управляваща коалиция, тази седмица "се предадоха", заявявайки, че ще разпуснат парламента и ще организират нови избори - петите за по-малко от четири години.

Защо това продължава да се случва?

Най-простият отговор е, че Израел е дълбоко - и почти поравно - разделен по въпроса дали Бенямин Нетаняху трябва да е премиер. Но това се случва и защото израелската политическа система се състои от идеологически разнородни партии, които трябва да формират съюзи (и понякога да се отказват от тях), за да получат това, което искат.

Ето поглед върху това как Израел стигна дотук и какво предстои.

Многопартийна политика

Израелците гласуват за партии и в 74-годишната история на страната нито една фракция не е печелила самостоятелно мнозинство в 120-членния парламент - Кнесета. Така че след изборите бъдещият министър-председател, който и да е той, трябва да сформира коалиция, за да събере мнозинство от поне 61 места.

Това дава несъразмерно голямо влияние на малките партии. Почти винаги след изборите вниманието се фокусира върху една или повече партии, от които зависи кой ще управлява, и върху конкретните им искания. Например, на изборите миналата година в парламента влязоха 13 партии. Това може да доведе до продължаващи със седмици преговори и пазарлъци между лидерите на различни партии.

Ако никой не успее да сформира мнозинство, както се случи след гласуванията през април и септември 2019 г., страната се връща пред урните, а правителството продължава да изпълнява функциите си като служебен кабинет.

Въпреки това не би трябвало да е толкова сложно. Националистически и религиозни партии спечелиха повечето места в Кнесета на последните четири вота, само да можеха да се разберат помежду си.

Тук на сцената излиза Нетаняху.

Обичайте го или го мразете

За неговите поддръжници с десни и религиозни убеждения, Нетаняху е "Кралят на Израел" - националист, който не се извинява за това, и ветеран в политиката, който може да се изправи срещу световни лидери - от руския президент Владимир Путин до президента на САЩ Джо Байдън, превеждайки Израел през многото предизвикателства за сигурността му.

За опонентите си, включително лидерите на досегашната коалиция, той в най-добрия случай е измамник, а в най-лошия - заплаха за демокрацията. Те се обосновават с продължаващо дело за корупция срещу него, с властния му стил и навика му да подклажда вътрешни разделения за политическа изгода.

Нетаняху е най-дълго управлявалият премиер на Израел и неговата партия "Ликуд" или печелеше, или оставаше втора с малка разлика на последните четири вота. Той обаче не успя да сформира дясно мнозинство, защото някои от идеологическите му съюзници, включително бивши помощници, отказват да се коалират с него.

Да вземем за пример Авигдор Либерман. Заселникът на Западния бряг, оглавяващ дясна партия и отдавна известен с пламенната си антиарабска реторика, може да изглежда като очевиден съюзник. Но той се раздели с Нетаняху през 2019 г. и отказва да участва в коалиционно правителство с него или с неговите ултраортодоксални съюзници.

Либерман дори подкрепя законопроект, който би забранил на всеки, на когото е предявено обвинение по наказателно дело, да стане министър-председател - опит да се сложи край на политическата кариера на Нетаняху.

Трудна коалиция

Миналата година, след четвъртите избори, опонентите на Нетаняху успяха да го свалят от власт.

Нафтали Бенет – друг десен политик, бивш съюзник на Нетаняху – и центристът Яир Лапид създадоха коалиция от осем политически партии от целия идеологически спектър, от десни националисти до защитници на палестинската държавност, включително малка арабска ислямистка партия.

За известно време тези фракции оставиха настрана идеологическите си различия и работиха заедно. Правителството прие бюджет, преодоля две вълни на коронавирус, без да налага локдаун, подобри дипломатическите връзки с арабските и мюсюлманските страни и избягваше война. Като министър-председател Бенет дори се опита да посредничи между Русия и Украйна. 

От самото начало обаче правителството разполагаше с изключително крехко мнозинство и Нетаняху насочи огромен натиск срещу десните му членове, обвинявайки ги, че са влезли в партньорство с терористи и са предали гласоподавателите си. Няколко десни членове на коалицията получиха смъртни заплахи, включително Бенет.

В крайна сметка мнозина се огънаха и партията на Бенет "Ямина" почти се разпадна. Правителството загуби мнозинството си през април. Този месец то не успя да приеме закон, удължаващ специалния статут на еврейски заселници на окупирания Западен бряг, което повечето израелци смятат за жизненоважно.

Нови избори, същите разделения

Очаква се израелците да се върнат пред урните още през октомври, като уморено ще се изправят пред вече познат избор.

Нетаняху се надява да се завърне и се очаква "Ликуд" и неговите съюзници да спечелят повече гласове от миналия път. Някои от неговите десни опоненти, отслабени от участието си в коалицията, могат да изгубят част или всичките си места.

Твърде рано е обаче за каквито и да било надеждни проучвания и дори Нетаняху и неговите съюзници да спечелят повече места, те отново може да не успеят да получат мнозинство.

Ако това се случи, много от същите партии, които формираха досегашното правителство, ще получат възможността да създадат нова коалиция, която ще се изправи пред същите затруднения.

А ако никоя от страните няма достатъчно подкрепа за съставяне на правителство?

Познахте: ще има нови избори.